Беше обмисляла всичко през всеки миг, когато бе в състояние да разсъждава. Протегна се доколкото стигаше нагоре, и сграбчи връвта. Дали да я дръпне рязко, или постепенно да я изтегли? И за това бе мислила в продължение на безброй вдишвания и издишвания. По-добре да дърпа равномерно.
Памучната връв се оказа далеч по-дълга, отколкото си представяше. Тя отново се протегна нагоре, докъдето стигаше, и затегли, като пазеше равновесие с ръце и се надяваше, че въжето се разнищва там, където се търка о дървения ръб на отвора.
Продължи да го трие, докато я заболяха раменете. Дръпна, връвта се изопна, после се отпусна. „Моля те, скъсай се някъде високо.“ Пук, и падна върху лицето и.
Клекнала на пода, с връвта върху главата и рамото и, тя установи, че светлината не достига, за да види с колко разполага. Не бива да я омотае. Внимателно я нави около лакътя си и я положи на пода. Четиринайсет лакътя. Здраво завърза кокошето кокалче за онова място, където връвта се затягаше около дръжката на кофата.
Сега предстоеше най-трудното.
„Внимавай“. Катрин имаше чувството, че се опитва да оцелее в малка лодка сред бушуващ океан.
Завърза скъсания край за кръста си, като затегна възела със зъби.
Отдалечи се, доколкото можеше от връвта. Уловила дръжката на кофата, тя я залюля в широка парабола и я метна право нагоре към едва видимия диск светлина. Пластмасовата кофа не улучи отвора и падна отново долу, като я удари по лицето и рамото. Кучето се разлая по-силно. Тя спокойно разпростря отново въжето и повторно метна кофата. После още веднъж. При третото си падане улучи счупения и пръст. Катрин се облегна на стената, докато премине рязкото призляване. И четвъртия път кофата се стовари върху и но не и петия. Сега беше някъде там върху дървения капак редом със зиналия отвор. На какво разстояние от него? Спокойно. Тя дръпна едва-едва. Завъртя леко въженцето, докато чу подрънкването на кофата о дървото.
Кученцето излая още по-силно.
Само да не дръпне толкова силно, че да прекатури кофата през ръба. Трябва обаче да я докара досами него. Тя затегли постепенно.
Кученцето бе сред огледалата и манекените в близката подземна стая. Душеше парчетата кожа под шевната машина. После се прехвърли на огромния дървен гардероб. Хвърляше погледи към другия край на мазето, откъдето долитаха звуците. Мяташе се към мрака, за да излае, и отново се връщаше при машината.
Чу се глас, а ехото му отекна в подземието:
— Съкрооовищеее!
Кученцето изджавка и подскочи на място. Тлъстото му телце се разтресе от лай. Звучна влажна целувка.
То погледна нагоре към кухнята, но звукът не бе дошъл оттам.
Мляс-мляс, сякаш някой се хранеше. — Ела, Съкровище, ела, миличка!
На пръсти, с наострени уши, то нагази в мрака. Мляс-мляс.
— Ела, миличка, ела, моето момиче! Кучето надуши кокала, завързан за дръжката на кофата. Задращи по стената на кладенеца и заскимтя. Мляс-мляс-мляс.
Пуделчето скочи върху дървения капак. Мирисът се разнасяше от мястото между кофата и дупката. То излая тъжно, нерешително. Кокалът леко помръдна.
Като клекна и завря нос между лапичките си, то размаха яростно опашка. Излая още два пъти, метна се върху вкусното пиле и впи зъби в него. Кофата обаче се опитваше да го избута от плячката. Кучето изръмжа страховито и обкрачи дръжката, заби още по-здраво острите си зъби в кокала. Внезапно кофата го блъсна грубо, събори го, то опита да се изправи, тя отново го бутна, то се сборичка с нея, едното черно краче и дупето увиснаха през отвора, ноктите застъргаха отчаяно дървото, а кофата се плъзгаше, залости се в отвора заедно със задните крака на кучето. То се измъкна нагоре, тя се хлъзна през ръба и се гмурна, избяга в дупката заедно с пилешкото кокалче. Пуделът излая сърдито към дълбочината, лаят му гръмко отекна в кладенеца. После млъкна и наклони глава на една страна. Беше дочуло познат звук. Слезе бързо-бързо от капака и хукна нагоре по стълбите, джавкащо щастливо по посока на хлопналата се външна врата.
Сълзите на Катрин Бейкър Мартин опариха бузите и, стекоха се надолу, навлажниха анцуга отпред на гърдите, затоплиха ги и тя повярва, че ще умре.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Крофорд беше сам през нощта в кабинета, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си. Стоя така от 12,30 до 12,33 и обмисляше едно свое хрумване. Сетне изпрати телекс до Департамента за превозните средства на Калифорния с искане за сведения относно караваната, която, според думите на доктор Лектър, Распай бил купил, за да му служи за дом по време на любовната авантюра с Клаус. Крофорд помоли Департамента да проверят какви глоби са издавани за пътни нарушения на друг водач освен Бенджамин Распай.