Сетне седна на дивана с бележник в ръка и написа обява, която щеше да даде в основните вестници:
Страстна дама рубенсов тип, 21-годишна, фото-модел, търси мъж, който цени не само качеството, но и Количеството. Като фото модел на козметика и крем за ръце сте ме виждали в много реклами по списанията, а сега аз искам да ви видя. Изпратете снимка в първото писмо.
Крофорд се замисли за секунда, задраска „рубенсов тип“ и вместо това написа „с пищни форми“.
Главата му клюмна и той задряма. Зеленият екран на компютърния терминал рисуваше миниатюрни квадратчета по стъклата на очилата му. Екранът се оживи, изписаните редове се задвижиха нагоре, отразени и в очилата. Насън Крофорд тръскаше глава, сякаш образът го гъделичкаше.
Съобщението на екрана гласеше:
Полицията в Мемфис откри два предмета при претърсването на килията на Лектър.
1. Импровизиран ключ за белезници, изработен от тръбичка на химикалка с нарези, направени чрез триене. Балтимор е помолен да провери в психиатричната болница за следи от производителя.
2. Лист нотна хартия, оставена от беглеца да плава в тоалетната чиния. Оригиналът пътува към документната лаборатория във Вашингтон, копие до Лангли на вниманието на Бенсън в отдела по криптография. Следва написаното на нотната хартия.
Графиката, надничаща от дъното на екрана, изглеждаше така:
C33 H36 I L Т 06 N4
Кроткото двойно избипване на терминала не събуди Крофорд, но това стори телефонът три минути по-късно. Беше Джери Бъроус от Националния център за криминална информация.
— Виждаш ли екрана си, Джак?
— Чакай малко. Да, виждам го.
— Лабораторията е готова с резултата. Говоря за формулата с буквите от името на Чилтън, която Лектър е пуснал в кенефа. Тя е биохимична — C33H36N4O6 и е на пигмент в човешката жлъч, наречен билирубин. От лабораторията ме осведомиха, че това е основният оцветител на лайното.
— По дяволите.
— Ти излезе прав за Лектър, Джак. Той просто ги е разигравал. Жалко за сенатор Мартин. От лабораторията ми казаха, че косата на доктор Чилтън имала точно цвят на билирубин. Затворнически хумор. Ти гледа ли Чилтън по новините в шест?
— Не.
— Марилин Сътър го гледала. Чилтън тръбял гръмогласно, че започва „издирването на Били Рубин“. След това отишъл да вечеря с една телевизионна журналистка. Бил е в ресторанта, когато Лектър избягал. Голям гъз.
— Лектър казал на Старлинг, че Чилтън няма диплома за медицинско образование.
— Да, четох в доклада. Ако питаш мен, Чилтън се е опитал да сваля Старлинг, а тя го е сритала в яйцата. Той може да е тъп, но не е кьорав. Как е малката?
— Ще се оправи. Много е уморена.
— Смяташ ли, че Лектър е разигравал и нея през цялото време?
— Не е изключено. Но ще продължим по този път поради липса на друг. Не знам докъде са стигнали клиниките. Все си мисля, че трябваше да изискам досиетата по съдебен ред. Страшно ми е неприятно, че съм принуден да завися от тях. Към десет сутринта, ако продължават да си траят, ще се обърна към съда.
— Слушай, Джак… нали си пуснал по следите на Лектър хора, които знаят как изглежда?
— Естествено.
— Сигурно умира някъде от смях.
— Дано не е за дълго — отвърна Крофорд.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Доктор Ханибал Лектър беше на рецепцията в елегантния хотел „Маркус“ в Сейнт Луи, облечен в закопчан догоре шлифер и с кафява шапка. Носът и страните му бяха покрити с хирургически лейкопласт.
Разписа се в регистрационната книга като Лойд Уайман. Подписа беше упражнявал в колата на Уайман.
— Как ще платите, господин Уайман?
— С „Американ Експрес“.
И доктор Лектър подаде на регистратора кредитната карта на Лойд Уайман.
Откъм салона долиташе приглушено изпълнение на пиано. На бара седяха хора с лепенки по носовете. Мъж и жена на средна възраст прекосиха фоайето, като си тананикаха мелодия на Коул Портър. Едното око на жената беше покрито с марля.
Регистраторът си свърши работата с кредитната карта.
— Вероятно знаете, господин Уайман, че имате право да паркирате в гаража на болницата.
— Да, благодаря.
Доктор Лектър вече бе паркирал там колата на Уайман, със самия Уайман в багажника.
Хопът, който отнесе куфарите на Уайман в малкия апартамент, получи една от петдоларовите банкноти на Уайман.
Доктор Лектър си поръча пиене и сандвич и взе за отмора един душ.