Ето я! Тя се приближи до стълбите в белия си костюм, със сияйна усмивка, предназначена за младия мъж, който им помагаше да се изкачат, и бързо се отдалечи на високите си токчета. Камерата проследи бедрата и откъм гърба — мама. Това беше мама.
Господин Гъм нямаше защо да натиска друго копче на дистанционното управление, тъй като си беше свършил работата по време на прехвърлянето на филмите върху видеокасетата. Кадрите сами се задвижиха в обратна посока — ето я заднишком, после пак заднишком по стълбите, взема си усмивката обратно от младия мъж, назад по пътеката, пак напред, назад, напред, назад. А когато отново се усмихна на младежа, господин Гъм също се усмихна.
Тя се мярна още веднъж с цялата група, но стоп-кадърът винаги се размазваше. По-добре просто да я зърне на нормална скорост. Мама и другите момичета поздравяват победителките.
Втория запис направи от кабелната телевизия в един мотел в Чикаго. Наложи се да изтича навън да купи видеокасетофон и да бодърствува през следващата нощ в очакване на повторение. Беше сглобен филм, каквито долнопробните кабелни канали показват късно през нощта като фон на секс-обяви и реклами, които са пълзящи нагоре по екрана надписи. Този специално беше съставен от нескопосани, крайно безобидни „палави“ късометражни филмчета от четиридесетте и петдесетте години, волейбол в нудистки лагер и още по-безобидни кадри от секс-филми на трийсетте години, където мъжете бяха с фалшиви носове и не бяха събули чорапите си. А за озвучаване използваха каква да е музика. В момента течеше „Любовен поглед“ в пълна липса на синхрон със забързаното действие.
Господин Гъм с нищо не можеше да попречи на рекламите, които си пълзяха нагоре по екрана. Просто трябваше да се примири с тях.
Ето го открития басейн — в Калифорния, съдейки по растителността. Красиви плетени мебели, всички в стила на петдесетте години. Голо плуване, повечето момичета много грациозни. Някои от тях вероятно бяха играли в третокачествени филми. Жизнени и скокливи, те излизаха от басейна и тичаха доста по-бързо от музиката към стълбата на водната пързалка, изкатерваха се и хайде надолу. Гърдите им се повдигаха, когато политаха по пързалката, смееха се, изпънали крака… Пляс!
Ето я мама. Ето я, изкатерва се вън от басейна подир къдрокосото момиче. Лицето и е частично прикрито от рекламен надпис за секс-бутика „Пепеляшка“, но ето, че се вижда как се отдалечава, как се изкачва по стълбата, цялата мокра и лъскава, чудно пълногърда и гъвкава, с едва забележим белег от цезарево сечение. И опа! — надолу по пързалката. Толкова красива! Макар че господин Гъм не виждаше добре лицето, вътре в сърцето си той знаеше, че това е мама, снимана след последния път в живота му, когато я бе видял. Освен в мислите си, то се знае.
Сцената превключи на реклама за брачни консултации и рязко прекъсна.
Пуделчето присви очи, преди господин Гъм да го притисне силно към себе си.
— Ах, Съкровище! Ела при мама! Мама ще бъде мноо-го красива!
Толкова работа му предстоеше, толкова работа, за да се подготви за утрешния ден.
Онова нещо не се чуваше от кухнята, слава богу дори когато се дереше с цяло гърло, но сега го чуваше по стълбите, когато слизаше в мазето. А той се беше надявал, че е заспало и няма да вдига шум. Пуделчето, което носеше под мишница, изръмжа в отговор на звуците, нахлуващи откъм дупката.
— Ти поне би трябвало да си добре възпитана — упрекна той рунтавото кълбо.
Стаята с кладенеца се падаше вляво от подножието на стълбата. Не благоволи да погледне натам, нито да се вслуша в думите — за него те все едно, че бяха на чужд език, защото не му носеха никаква информация.
Господин Гъм остави пудела на пода и светна лампите в работилницата. Няколко нощни пеперуди се разхвърчаха и, без да си навредят, кацнаха върху закритите с мрежа крушки на тавана.
В работилницата си господин Гъм беше крайно педантичен. Пресните разтвори винаги забъркваше в контейнери от неръждаема стомана, никога в алуминиеви.
Беше свикнал грижливо да се подготвя много преди да настъпи моментът. А докато се трудеше, сам се поучаваше: „Бъди подреден, бъди точен, работи чевръсто, защото проблемите, които трябва да решиш, са огромни.“ Човешката кожа е тежка — от шестнайсет до осемнайсет процента от цялото тегло — и хлъзгава. Трудно се борави с цяла кожа и е лесно да я изтървеш, докато е още мокра. Факторът време е също от голямо значение, защото тя започва да се свива веднага след свалянето, особено, когато е младежка, защото при младите поначало е по-стегната.
А като прибавим и факта, че не е особено еластична, дори при съвсем младичките… Ако я опънеш, никога не възвръща предишните си пропорции. Зашиеш нещо гладко и равно, а после, без да искаш, го обтегнеш повече от необходимото на шивашкия калъп и то вземе, че се набръчка и издуе. Колкото и да седиш на шевната машина и да ревеш със сълзи, няма да загладиш дори една гънка. Да не говорим за линиите на деколтето — трябва наизуст да ги знаеш. Преди деформирането на колагеновите торбички и разкъсването на тъканта кожата не се опъва еднакво на всички страни. Едно дръпване в неправилна посока — и се получават грозни белези от разтягане.