А с някои материали направо е невъзможно да се работи. Колко опити трябваше да извърши, колко сълзи да изплаче, преди да налучка точно нещата.
Накрая проумя, че най-добри си остават изпитаните стари методи. Затова сега действуваше по следния начин: накисваше нещата в растителни екстракти, изнамерени още от индианците — само естествени вещества, които не съдържат никакви минерални соли. Сетне използваше същия метод, с който се получава несравнимата маслено мека еленова кожа — класическото мозъчно дъбилно вещество. Индианците са убедени, че всяко животно има точно толкова мозък, колкото е необходим за ощавянето на собствената му кожа. Господин Гъм обаче знаеше, че това не е вярно, и много отдавна се отказа от всякакви опити, дори с най-големите екземпляри. Така че сега хладилната му камера беше претъпкана с говежди мозък и никога не усещаше недостиг.
Можеше да се справи безупречно с проблемите, възникващи при обработката на материала, а големият опит го бе направил безгрешен. Оставаха някои структурни проблеми, но той притежаваше нужната квалификация да реши и тях.
От работилницата се излизаше в коридорче, което водеше към вече неупотребявана баня, използвана от господин Гъм за складиране на повдигачите и хронометъра, а оттам се минаваше за ателието и просторния, тънещ в мрак развъдник.
Отвори вратата на ателието и отвътре бликна ослепителна светлина — прожектори и неонови тръби, подбрани по цвят така, че да се доближават максимално до дневната светлина, бяха закрепени за гредите на тавана. Върху издигнат подиум от варен дъб позираха манекени. Всички бяха облечени — кой в кожа, кой в тензухена кройка за кожено облекло. Осем манекена до двете огледални стени — при това от солиден кристал, а не от огледални плочки. Голямата тоалетна маса беше отрупана с козметика, перуки и няколко поставки за тях. По-светло ателие едва ли имаше някъде — цялото в бяло и светъл дъб.
Манекените бяха облечени предимно в дръзки модели на Джорджо Армани от фина черна кожа на млади козички, с остри рамене, плисета и метални плаки на гърдите.
Третата стена бе заета от огромна работна маса, две заводски шевни машини, два шивашки манекена и един правен по поръчка по тялото на Джейм Гъм.
До четвъртата стека на тази ярко осветена стая властваше грамаден гардероб от китайско лакирано дърво. Той се издигаше почти до тавана на високото два метра и половина помещение. Беше много стар и рисунките по него бяха избледнели. Няколко златни люспи напомняха къде е бил драконът, чиито бели очи се пулеха релефно, а ето тук е имало друг, от когото е останал само червеният език. Лакът бе непокътнат, само тук-таме напукан.
Гардеробът, огромен и дълбок, нямаше нищо общо с конфекцията. Вътре върху закачалки и шивашки манекени се съхраняваха Специалните неща, а вратите му бяха затворени.
Кученцето отпи вода от чинийката си в ъгъла и легна между краката на един манекен, вперило очи в господин Гъм.
А той се трудеше върху кожено яке. Трябваше да го завърши и сега бе обзет от творческа треска, ала тензухените кройки още не го задоволяваха напълно.
Господин Гъм бе напреднал неизмеримо в шивашкото изкуство в сравнение с онова, на което го бе обучил на младини калифорнийският затвор, но въпреки това настоящият проект бе сериозно предизвикателство. Колкото и да си се упражнявал върху нежната кожа на млади козички, това не значи, че си готов за същинска деликатна работа.
Ето ги двете тензухени кройки, също като бели жилетки на костюм — едната точно по него, а другата съшита по мерките, които бе взел от Катрин Бейкър Мартин, докато тя още беше в безсъзнание. Щом поставеше нейната на своя манекен, недостатъците незабавно изпъкваха. Тя беше едро момиче с великолепни пропорции, но по размери отстъпваше на господин Гъм най-вече в раменете.
Неговият блян бе дреха без никакъв шев. Неизпълнимо. Твърдо бе решен обаче предницата да е гладка, — безупречна във всяко едно отношение. Това означаваше, че всички поправки трябва да се правят на гърба. Много трудна работа. Той вече бе изхвърлил на боклука една тензухена кройка и бе започнал всичко отначало. С много прецизност можеше да се отърве с два клина под мишниците — не френски, а вертикални. И отзад на кръста щеше да има два, точно при бъбреците. Беше свикнал да работи с точно изчислен материал, без да оставя почти нищо за шев.