ЮНОШАТА. А хляб има ли?
СТАРЕЦЪТ. Хляб?… Разбира се. Никой не гладува за хляб.
ЮНОШАТА. И бял хляб?… Нима и бял хляб има?
СТАРЕЦЪТ. Бял хляб, пшеничен. Колкото искаш. Колкото искаш, си вземи — струва копейки. По цяла Русия няма нито един гладен. Децата вече и за шоколадени бонбони много-много не се лакомят. Бедняци няма. Младите и не знаят какви са били бедняците. Старите болести ги ликвидираха. Нито трахома, нито холера, нито шарка… Сипаничав няма да срещнеш — само ако е от много старите… По селата машини орат, сеят, жънат…
ЮНОШАТА. Сами?… Както в приказките?
СТАРЕЦЪТ. Защо сами? Хора седят на тях, управляват ги… Нашата младеж е най-сръчната в света, най-силната, най-смелата… Какво да говорим! Лицата на хората са съвсем други. Ти не би ги познал — спокойни, уверени. Девойките до една са красавици.
ЮНОШАТА. Не ме ли лъжеш?
СТАРЕЦЪТ. Ех и ти! Че нали всичко това е край мене. Погледна през прозореца — бяла сграда. Долу на пързалката дечурлигата хокей играят. Малко момиченце се разхожда с кученце, детето облечено така, както изобщо не си виждал.
ЮНОШАТА. А всички ли са грамотни? И девойките също?… Нима женорята книжки четат, а?
СТАРЕЦЪТ. Думата „женоря“ дори я няма. Всички се учат десет години. Задължително, в цялата страна. Който иска още пет — в института. Ако ти покажа училищата — светли, чисти… на други страни помагаме в науката, в техниката. Разбираш ли, и световната революция настъпва, вече почти по половината земно кълбо има работническа власт. Въобще сбъдна се онова за което мечтаехме. А сега младите имат нови мечти. Искат цялата природа наоколо да е хубава, да изкоренят болестите, които още са останали. На други планети искат да отлетят…
ЮНОШАТА. И аз ще видя всичко това, щом аз ще бъда ти? Улиците със светлини. Тази кутия, дето показва страните отвъд океана?… Кажи ми, а кой направи всичко това?
СТАРЕЦЪТ. Кой го направи ли? Ами… че ние!
ЮНОШАТА. Вие?
СТАРЕЦЪТ: Ние. И ти ще го правиш заедно с всички.
ЮНОШАТА. А болестите — дето сега ги няма? Това Таня ли направи?
СТАРЕЦЪТ. И Таня също.
ЮНОШАТА. Слушай, време е да тръгвам вече… Кажи ми бързо, как успяхте да сторите всичко това?
СТАРЕЦЪТ. Работехме. Не се жалехме.
ЮНОШАТА. И ти ли не се жалеше?
СТАРЕЦЪТ. А какво, да скръстя ръце ли? След войната при нас в леярната сводът два пъти се срутва в метала. Пещите износени, а все искат да направят още едно, последно топене. На бригадата спуснаха план, а ние — насрещен.
ЮНОШАТА. Че какво ми разправяш тогава?… Почакай!… Отец, артилерийската подготовка свърши. Германецът ни напада.
Чува се висок звук на тръба.
Чуваш ли?… Вася Гриднев извежда своите на позиция. Нашата конница. Сега ще препуснат в атака.
Дочува се и кънти конски тропот.
Ех, как летят! Как летят!… Ето вече са на билото… ще тичам. Да не закъснея за битката.
Недалеч изгърмява самотен изстрел.
Нашата артилерия — топовете, които момчетата от утиловския…
Зазвучава музика и с нея мощен, всичко заглушаващ залп.
Какво е това? (Тревожно.) Какво е това, отец?… Никога не сме чували такова нещо.
СТАРЕЦЪТ. И тук зад прозореца небето цялото е осветено.
ЮНОШАТА. Не, тук гърмят топове. (Тревожно.) Но ние нямаме такива сили! Какво е това?
СТАРЕЦЪТ. Стой! Почакай! Коя дата е днес при вас?
ЮНОШАТА. Датата ли?… Не зная. Ние тук объркахме датите… Отговяване или първата седмица на постите… Краят на февруари.
СТАРЕЦЪТ. Февруари, осемнадесета година. На Петроградския фронт под Нарва?
ЮНОШАТА. Е и какво?
СТАРЕЦЪТ. А датата?… Слушай, струва ми се разбрах защо са цветята — цветята, дето ги донесе внучката ми… Коя дата е при вас, да не е двадесет и трети?
ЮНОШАТА. Нещо такова.
Един след друг на интервали се чуват залпове.
СТАРЕЦЪТ (въодушевено). Това са нашите оръдия!
ЮНОШАТА. Не. Ние имаме само два топа.
СТАРЕЦЪТ. Това са вашите оръдия. Вие преминавате в настъпление и изстрелите на вашите топове ще отекнат, ще гърмят през вековете. Това е история, момче. Денят на Червената армия. Денят на Съветската армия. Салют.
ЮНОШАТА. Но такава огромна сила?… Не може да бъде наша. Само два топа имаме, тридюймови.