СТАРЕЦЪТ. Момче, млади момко, забрави какво ти приказвах. Живей с пълен размах! Сега в атаката се втурни веднага. Не размисляй! Ще те ранят и до тебе ще се промъкне девойката със замечтаните очи. Не я пускай, не се разделяйте! Ще бъдете много щастливи. И непременно имайте деца. Така прекрасно е, когато се раждат, когато растат. Влезеш в стаята, а там, на масата, децата си играят с железца, камъчета, които сами са си донесли. По-късно дневник ще пишат, първите си стихове… Ох, защо сърцето ми така се сви!
ЮНОШАТА. Говори, говори!
СТАРЕЦЪТ. В Орловск ще възстановявате завода — не се надявай на чужди плещи, своите подлагай. Учи английски — световната революция ще настъпи. Все пак постъпи в Рабфака. Това, че когато остарееш, няма да разбираш от структурен анализ, не е важно. Нали си вложил своя труд, за да могат сега младите да се занимават с наука. Ти ще бъдеш работническа класа. Старай се, включвай се и тогава ще извършиш своя подвиг. Тогава всичко, всичко ще е твое: първият трактор на село, който тегли плуга, а косматите мужици се чешат по тила и хапят устни, твои ще са каналите в пустинята, новите градове. Твое ще бъде червеното знаме на Победата в четиридесет и пета година и твой ще е корабът, който ще се издигне от Земята в Космоса… Да, синовете ти ще загинат — тежка мъка непоносима. Но близки ще ти станат други, свои ще ти бъдат техните внуци и правнуци…
ЮНОШАТА. Тръгвам, отец! Време е. Прощавай! (Отдалеч.) А какво е това Космос?
Прозвучава далечно многогласно „Ур-р-ра-а!“ и се разтваря в звуците на музиката. Залповете на салюта бавно заглъхват.
ГЛАСЪТ (тихо). Павел Иванович…
СТАРЕЦЪТ. Да. Кой говори?
ГЛАСЪТ. Бъдещето. Искаме да ви съобщим, че след хиляда години по цялата Галактика, по всички обитаеми светове ще се чествува година на вашето име. Подготовката вече започна и този днешен разговор е безценен за нас.
СТАРЕЦЪТ. Как ме стегна сърцето, притъмня ми… Къде е телефонната слушалка?… Почакайте там, в бъдещето. Аз не разбрах. Година на моето име? Но защо? Аз живях просто, незабележимо. Както всички.
ГЛАСЪТ. Няма незабележим, нито незначителен живот. Всеки човек е ценен — с него идва, от него започва нещо. Нима не знаете какви огромни последствия в бъдеще може да даде една или друга постъпка, дори най-дребната на пръв поглед. Един човешки живот не стига, за да се видят тези последици, които нарастват от поколение на поколение и образуват нови последици. Нищо не изчезва без следа.
Чува се продължителен звън.
СТАРЕЦЪТ. Телефонът… Не, телефонът е изключен… Как казахте — нищо не пропада?
ГЛАСЪТ. Нито тихата дума, нито скромното дело. Отначало те са изворчета, но после стават реки, които пълнят океана на грядущето. Затова всички ние сме тръгнали от вас и всичко, което сте извършили, преживели, е дошло тук, вляло се е и ще се продължи от нас още по-далеч. Знаменитите и обикновените са равни пред лицето на вечността. Последствията от малкото, но мъжествено дело се развиват във вековете и могат да затъмнят и най-значителните решения на кралете. Когато във вашата съвременност сутрин във вагоните на метрото се тълпят пътниците, когато нетърпеливите тълпи изчакват светофара, всеки е значим. През всекиго преминава нишка от миналото към бъдещето. Всеки човек е ценен за историята и по своему я създава. В този смисъл всички хора са хора велики, от всекиго започва утрото, всеки тъче платното на бъдещето. Тук, сред звездите, в просторите на Вселената, ние тържествено отбелязваме година на всеки човек на Земята, който е съществувал, живял, трудил се е и е изпълняват своя дълг. Няма рай и ад, но в това което е извършил, в това, как е изминал своя път, човек живее вечно.
Отново се чува продължителен звън.
СТАРЕЦЪТ. Почакайте!… Значи, и жена ми Таня, и големия син Павел, и по-младите момчета? И Вася Гриднев, и нашия пещар Дмитрич, и другите от бригадата?… Че как така? Ако чествувате почти всички, откъде ще вземете време? Откъде тия години, толкова години?
ГЛАСЪТ (твърде силен, а после рязко се снижава). Но вечността е пред нас, пред човечеството… Павел Иванович, сеансът свърши, ние изключваме апаратите. Сбогом, благодарим ви дълбоко. Сбогом.
ДЕВОЙКАТА. Ти защо не отваряш, дядо?… Вече се изплаших. Как ти е сърцето днес?
СТАРЕЦЪТ. Кой е? Таня, ти ли си?
ДЕВОЙКАТА. Сега ще пристигнат мама, татко, Игор. От Николай има телеграма. Самолетът вече е на Внуковското летище, дойде цялото семейство. Василий позвъни, те вече са тръгнали. Сега срещнах Вера Михайловна на стълбите, тя се приготвя. Ще има много, много хора… Днес е празник, нали не си забавил? Слушай, какво е това безредие тук?