ГЛАСЪТ. Какво забравихте?
СТАРЕЦЪТ. Какво исках да питам. Излетя ми от ума… Господи, боже, каква мъка е тая памет! Слушайте, трябва да почакаме внучката. Всички изпозаминаха, сам съм в къщи. Искаха временно да настанят при мене милосърдна сестра, но аз не се съгласих. А Таня идва всеки ден, по два пъти. Сутринта се отби и ще пристигне пак след четиридесет минути.
ГЛАСЪТ. Не, не. Извинете, но това е невъзможно. Не струва дори да се обсъжда вашият вариант с внучката. Питайте ни, а после ще започнем ние.
СТАРЕЦЪТ. Добре… Кажете, сега сте далеч, нали, на Млечния път? Но как разговаряме? Чел съм, че дори светлината пристига оттам за десет хиляди години или за сто. Между въпросите и отговорите трябва да има продължително прекъсване, докато пропътуват дотам и обратно. А от светлината няма нищо по-бързо — така твърди теорията.
ГЛАСЪТ. Коя? Теорията на относителността ли?
СТАРЕЦЪТ. Да.
ГЛАСЪТ. А природата?
СТАРЕЦЪТ. Какво природата?
ГЛАСЪТ. Природата още не си е казала думата по тоя повод?
СТАРЕЦЪТ. Какво казахте?… А-а, разбрах… Наистина не зная за какво да питам… Какво правите вие там, в бъдещето? Въобще как живеете?
ГЛАСЪТ. Забележително. Не е лесно да се разкаже това и за вас ще е трудно да си го представите. Промишлеността при нас е въведена в затворени цикли, тя почти не се отличава от природата, хармонизирала се е с нея и това всъщност е нужно на хората; да се развива, без да нарушава прозрачността на синия въздух, чистотата на кристалните реки. Екологията на производството…
СТАРЕЦЪТ. Екология?!
ГЛАСЪТ: Да.
СТАРЕЦЪТ. Ето пак тая дума.
ГЛАСЪТ. Коя? „Екология“ ли?
СТАРЕЦЪТ. Не, аз само така. Продължавайте.
ГЛАСЪТ. Ние непрекъснато разширяваме нашия чувствен, емоционален и логически опит, изследваме материята в най-дребните й частици, стремим се да разберем цели светове, цели галактики. Но главният обект, към който насочваме силите си, е човекът, неговите възможности, социалният живот. При нас съществува необхватно разнообразие. В градове с милиардно население, пръснати по пояса на цивилизацията, напрегнато бие пулсът на страстите, поставят се смели социални експерименти; и все пак, ако някому е нужно спокойствие, съсредоточаване, той може да си избере безлюден остров или континент под далечно слънце, където цари тишина и край дървесата ромоли ручей… В нашата епоха човекът е почти освободен от вещите, той притежава твърде малко вещи, но затова пък в речника му има милиони думи, защото ние възпитахме нови усещания, способности. При нас съществува безкрайно творчество, хиляди отсенки на радостта и красотата. Сега ние чувствуваме много по-дълбоко — понякога вик на мъка, на щастие или на надежда, изтръгнат от една личност, пронизва цели звездни системи.
СТАРЕЦЪТ. А старостта?
ГЛАСЪТ. Тя е най-прекрасното, увенчаващото време. Към силата и знанията се прибавя мъдростта на опита. Тук живеем дълго и умираме, когато пожелаем.
СТАРЕЦЪТ. А кога пожелавате?
ГЛАСЪТ. Ако човек е извършил онова, което е по силите му, ако е изпитал всичко, той стига до мисълта да се разтвори. Да се превърне в капка роса върху листо, в камък под слънчевите лъчи. Животът е развитие и когато преминеш всичките му фази, малцина са ония, които пожелават да повторят или да се задържат в някоя от тях.
СТАРЕЦЪТ. Да… Виж ти. Но самата смърт?
ГЛАСЪТ. Тя е страшна само в болка и разочарование. Ужасна е, ако зад тебе е останало незавършено делото, което никой освен тебе не би могъл да завърши. Но у нас това го няма. Всъщност вашето поколение е едно от последните, които си отиват, страдайки. Там, в бъдещето, страхът от смъртта ще изчезне.
СТАРЕЦЪТ (въздъхва). Да-а… И всичко това става на звездите. А мене винаги ми се е струвало, че в Космоса е пусто, студено. Наоколо мрак.
ГЛАСЪТ. Не! Не, от небесата на планетите струи такава синева, от горите — такава зеленина, от скалите — такъв блясък. Ние сме във велик поход. Приближаваме се до самите граници на Вселената и скоро ще ги прекрачим. Всяка секунда е изпълнена със съществувание… А сега може ли да пристъпим към въпросите?
СТАРЕЦЪТ. Вече се изморих. Но добре, започвайте… Впрочем не! Ето какво искам да узная — останало ли е при вас нещо от нашето време?… Е… както от египтяните? Пирамиди, някакви изкопани вещи?
ГЛАСЪТ. Останало е. Най-големите съоръжения от вашата епоха, сгради… И вещи също. Обикновени, битови.
СТАРЕЦЪТ. Какви?
ГЛАСЪТ. Различни. Например тук, в музея, има един диван. Затворен в прозрачна херметична обвивка.