СТАРЕЦЪТ. Диван ли? Да не би да е кожен?
ГЛАСЪТ. Да, кожен е.
СТАРЕЦЪТ. Интересно. А няма ли по него дупки? Изгорено в десния ъгъл?
ГЛАСЪТ. В левия — ако седите на дивана.
СТАРЕЦЪТ. Правилно, в левия… Тъй, а ако… (шепнешком) ако го рязна още?… Къде ли ми е ножицата?
(Звук от раздиране на кожата.) Ало! Друг белег не се ли вижда?
ГЛАСЪТ. Порната е дясната облегалка. Вероятно с ножица. Порната и зашита.
СТАРЕЦЪТ (объркано). Вече зашита… Слушайте, но това е моят диван. И той сега е там, на звездите? Странно и… обидно. Вещите, слепи и бездушни, да преживеят бездната от години, да попаднат на милиони километри далеч. А ние самите? Обяснете ми, от нашите мисли, тревоги, нашата умора, радост, беди — останало ли е нещо от това? Поне нещичко, което да не е изчезнало?… Някога, да кажем, вярваха в бога, мислеха, че след смъртта си човек ще живее вечно в рая. А сега има материализъм — умираш и сякаш не си живял… Затова ми отговорете: нещо от мене преминало ли е при вас там, където има хиляди отсенки на щастието? Нещо от мене освен дивана, на който съм спал?
ГЛАСЪТ. Сега ще изясним… Кой сте вие сега, в сегашното време?
СТАРЕЦЪТ. Старец.
ГЛАСЪТ. А с какво се занимавате?
СТАРЕЦЪТ. С това се и занимавам. Седемдесет и пет годишен съм. Където и да попадна, наоколо все по-млади — други чувства, други интереси. Наистина тук, на булеварда, седят на пейките неколцина възрастни. За здравето разговарят. Тоест едни се хвалят с болестите си, другите, напротив, се хвалят колко добре им работи сърцето, какъв здрав сън имат. Но е еднакво противно… И друга тема обсъждат: какво трябвало да ядат и да пият. Бял хляб не бива, захар — също. Когато запареният чай престои повече от десет минути, той вече бил токсичен. Това било вредно… Ало, на телефона ли сте?
ГЛАСЪТ. Да, слушаме.
СТАРЕЦЪТ. А защо мълчите?
ГЛАСЪТ. Навярно се чувствувате зле. Болен ли сте?
СТАРЕЦЪТ. Болен съм. Затова искаха да доведат милосърдна сестра. Но защо ми е сестра, когато аз просто съм стар? Всеки живот, ако не се прекъсне, води до старостта — там е бедата. Най-близките ми другари си отидоха млади.
ГЛАСЪТ. Бихме могли да ви помогнем. Имаме огромни възможности. Ако подробно ни опишете вашето състояние…
СТАРЕЦЪТ (прекъсва го). По-добре ме изслушайте, нека просто си поговорим. Че почти цялото време мълча. Заради паметта ми. Речеш да докажеш нещо, а после забелязващ, че си забравил с какво си започнал. И изобщо няма с кого да поговоря. Ето внучката ми Таня се занимава с тая екология. Племенникът — със структурен анализ. Но какво е това структурен анализ? Той започва да обяснява, всяка фраза поотделно е съвсем разбираема, а заедно не мога да ги свържа… Рядко ми се случва да поговоря, пък в къщи нямам какво да правя. Нито дърва да нацепя, нито вода да донеса — само включватели и бутони. Аз съм свикнал да работя, а тук всичко наготово. По цял ден седиш със скръстени ръце. Ето какво излиза: хората се трудят, в резултат на техния труд се изменя светът. Но колкото повече стареят, толкова по-малко има такава работа, която те да умеят. Остават им само спомените. Но и в тях хубавото е малко.
ГЛАСЪТ. Защо? Нима сте недоволен от изживения живот?
СТАРЕЦЪТ. Разбира се. Направих твърде малко. На младини, когато бях силен и здрав, мечтаех да извърша подвиг. А животът се изниза безличен, сякаш не е бил. Огледам се, наоколо почти не останаха такива като мене. Да вземем например някой учен. Той я лекарство измислил, я закон извел, дето хората и досега го използуват. Или някой художник. Него отдавна го няма, а картината му — в музея, отиват да я гледат. А пък аз… Работих, работих, ръцете ми вечно в мазоли, но всичко сякаш през пръстите изтече. Вие казахте: старостта е знанията плюс мъдростта на опита. Че какви знания имам аз? Другият ми племенник, Игор, е специалист по бетона. Те там такава машина направиха, че да повишава плътността, по строежите я изпитват, пътуват. А по наше време как уплътнявахме бетона? Хванем се за раменете и тъпчем напред-назад. Мнозина ходеха още с цървули. Това е тя, моята мъдрост — вдигай повече, мъкни по-далече.
ГЛАСЪТ. Значи, ако би се върнала младостта ви, вие бихте живели другояче?
СТАРЕЦЪТ. Да, другояче. Бих се заловил с нещо, което няма да си отиде с годините, няма да изчезне.
ГЛАСЪТ. Но какъв сте били преди?
СТАРЕЦЪТ. Какъв бях ли?… Че обикновен човек. Не голям, известен или някой значителен. Редови, както всички. Наистина, повечето са такива — не първа ръка, не втора, дори не и трета. Просто работят в заводите, пресмятат в канторите. Но нали в живота няма второстепенни, незначителни роли. В собствената си биография всеки, който и да бил той, е главният герой. Та нима… Слушайте, аз пак се обърках. Моля ви, нека да свършим, стига вече.