Чува се далечна канонада.
СТАРЕЦЪТ. Вярно е. Отначало и аз не повярвах. Но виждам, че е тъй… А ти къде си сега? Коя година сте?
ЮНОШАТА. Ами ти? На небето ли, или къде? Тия, дето преди говореха, казаха, че на небето живеят, на звездите… А ти от коя година си?
СТАРЕЦЪТ. Седемдесет и четвърта… хиляда и деветстотин. Ти сега на фронта ли си?
ЮНОШАТА. Охо, половин век, че и повече!… На фронта съм. (Снишава глас.) Слушай, а тука положението е тежко. Германецът настъпва, армията на кайзер Вилхелм. Тяхната работническа класа също е потискана. От Рига идват. Вече завзеха Двинск. И тук настъпват. Искат да излязат от Гатчино, оттам до Петроград има прав път. Нашата власт е от четири месеца, а те искат да задушат свободата. Старите царски полкове се придвижват стихийно, откриха фронт. Чуваш ли канонадата? Германските топове.
СТАРЕЦЪТ. Почакай! Вие къде се намирате?
ЮНОШАТА. Положението е отчаяно. (С нарастващ ентусиазъм). Но те не знаят, те не знаят, че пред тях сега не са сиви овчици, а революционни отряди! Каквито още не са виждали. Ще умрем като един, но няма да ги пуснем… Втора седмица как сме тук. Вчера заловиха двама провокатори. Разстреляха един покварен, който крадеше. Вечерта имаше митинг, взехме решение — да няма страхливци. И днес, щом германецът почне, сами ще преминем в атака. Да знаеш какво настроение цари… Всеки в отряда може реч да държи, да ти изложи цялата пропаганда — за световната революция, за всемирната справедливост… Альо, на телефона ли си! Защо мълчиш?
СТАРЕЦЪТ. Тук съм, тук! Кажи…
ЮНОШАТА. Хайде разказвай бързо как е при вас. Ние съвсем осиромашахме. По селата ни сол има, ни желязо, в Петроград хранителните припаси ще стигнат само за три дни. Но все едно, народът гори против капитала… Ти коя година си раждан, гласът ти е някак старешки.
СТАРЕЦЪТ. През деветдесет и девета. А вие къде се намирате?
ЮНОШАТА. Че и аз съм през деветдесет и девета! Какво съвпадение… Откъде говориш, от Питер ли?
СТАРЕЦЪТ. От Москва.
ЮНОШАТА. И аз съм московчанин… Ти сега къде си, на коя улица?
СТАРЕЦЪТ: На Булеварда на мира… всъщност на старата „Мешчанска“. Дори по-далеч. Над ВДНХ.
ЮНОШАТА. Къде, къде?
СТАРЕЦЪТ. Над Изложбата за постиженията на народното стопанство.
ЮНОШАТА. Че вече и постижения ли има? Бога ми, ще кажа на момчетата — ще се зарадват… В Москва трамваите движат ли се?
СТАРЕЦЪТ. Трамваите са малко…
ЮНОШАТА. И сега не се движат. Ние тръгнахме за Питер — и от Конния площад до Николаевската гара пешком вървяхме. Кажи, а газ има ли, дърва?
СТАРЕЦЪТ. Не, защото…
ЮНОШАТА. При нас също. Събаряме старите бараки, за да се спасим от студа. При вас събаряте ли бараките?
СТАРЕЦЪТ. Събарят последните. Но не за това…
ЮНОШАТА. Пък казващ — постижения. Почакай да погледна зад стената — тук сме се настанили в една изгоряла къща. Може би вече е време.
Грохот на оръдия.
… Не, засега стрелят, готвят се. Но скоро ще дойде германецът. Ама те не знаят, че и ние имаме топове. Докараха ги вчера от Путиловския. Два тридюймови. Вече ги поставиха на позицията, окоп за снарядите, направиха всичко. Те ще дойдат, а ние като ги притиснем. А после ще налети конницата ни. Васка Гриднев, кавалеристът, събра конете от мужиците.
СТАРЕЦЪТ (много развълнуван). Почакай!… Гриднев… Василий?
ЮНОШАТА. Седла няма — от чували направихме, сплетохме стремена от лико. Цяла седмица учи момчетата да влизат в атака — секат храстите със сабите. Кончетата са малки, набитички. Но нищо. Днес ще ударят противника във фланг.
СТАРЕЦЪТ. Почакай де! Вася Гриднев… Аз го познавах, заедно воювахме… Слушай, ти в Москва къде живееше? Как се казваш?
ЮНОШАТА. Аз ли?… Алексеев… Кръстен съм Павел. У Гавриловна живеех, у аптекаршата. Къщата е на Серпуховска улица, дървена. Бях ученик в завода на Михелсон.
СТАРЕЦЪТ. Стига, престани!… Аз съм Алексеев! Павел Иванович… Аз живеех у Гавриловна. На първия етаж, вляво от стълбата. Шестима от нашия завод се бяхме настанили у нея. Леглото ми беше до вратата. Шареното одеяло си донесох от село. А лете спях в бараката за дърва.
ЮНОШАТА (недоверчиво). Ами!…
СТАРЕЦЪТ. Баща ми беше Иван Василиевич… От Калужката губерния, Думиническия уезд, село Виселки.
ЮНОШАТА (тревожно). Така ли?… И татко също.
СТАРЕЦЪТ. И под Питер бях — в групата от михелсоновци. Щабът беше в изгорялата баронска къща… Когато пристигнахме, още димеше. Едно черно куче тичаше, виеше.
ЮНОШАТА. То е навън! Дадох му хляб… И дим има.