ЮНОШАТА. А самият ти защо веднага се хвърли? Не изчака, нали?
СТАРЕЦЪТ. Мене нещо изведнъж ме вдигна след него… Пък и как да помисля? А на тебе аз ти го казвам.
ЮНОШАТА. Ех, отец, ако можеше да почувствуваш какво е сега тук… Утро… И днес революционната армия ще премине в настъпление. Ние се заклехме на митинга. Това е велик поход, както каза лекторът. Свърши се с предишното, започва съвсем друг живот. А ти разправяш — почакай.
СТАРЕЦЪТ. Само една секунда. Не ти говоря за страх и измяна. Една частица от секундата само.
ЮНОШАТА. У нас тук кипят толкова нови чувства! Мислим за държавата, за целия свят, за всички трудещи се и угнетени… Или, да речем, за дружбата. Сега ние всички сме заедно. Аз за Смирнов живота си ще дам, няма да го пожаля. Или за Вася Гриднев.
СТАРЕЦЪТ. Няма да дадеш живота си за него ти? В двадесета година Вася ще го заколят махновци бандити в Украйна. Ще извика: „За властта на Съветите!“ — и ще падне. А ти ще бъдеш на друго място… Най-добрите ми другари си отидоха млади.
ЮНОШАТА. Нима през двадесета още ще воюваме?
СТАРЕЦЪТ. А ти как мислиш? Че господ ще ти поднесе Русия даром ли? Безброй генерали ще ни нападнат, капитализмът от цялата планета. Гражданската война едва започва. Ох-ох, ще се наседиш върху седлото, ще се нагазиш по снегове и степи. Четири пъти ще се разделяте с Таня, ще попадате на различни фронтове.
ЮНОШАТА (въздъхва). Пък ние мислехме, че ей сега ще се справим с германците… Е, добре, щом е така.
СТАРЕЦЪТ. Ти ме послушай. Не се залавяй за много работи, разбра ли? Аз дори английски започнах да уча в лазарета — с момъка, който лежеше на съседната койка, той имаше книжка. Мислехме, че ще ни послужи, когато стане световната революция. Но беше напразно… В Рабфака не опитвай, само времето си ще изгубиш. И не оставяй Таня да се учи за лекарка, нека следва нещо друго… Или да вземем завода в Иваново-Орловск. Ние го възстановихме веднага след Гражданската война. Знаеш ли как го иззидахме? С ръчна количка пръстта товарехме — едва я помръднеш, че и по дъската бягаш. Не го възстановихме, а направо нов изградихме. Но в четиридесет и втора тоя завод изгоря и сега малцина помнят, че го е имало. Изобщо не си късай жилите на тоя строеж.
ЮНОШАТА. Разбирам… Значи, ти остана съвсем сам?
СТАРЕЦЪТ. Не, има толкова хора тук, казах ти. Само че не са ми роднини.
ЮНОШАТА (след пауза). Гладуваш ли?
СТАРЕЦЪТ. Какво?
ЮНОШАТА. Гладуваш ли, казвам.
СТАРЕЦЪТ. Кой?… Аз?
ЮНОШАТА. Ти.
СТАРЕЦЪТ. Аз дали гладувам?… Това ли питаш?
ЮНОШАТА. Да де.
СТАРЕЦЪТ. Нали ти казах! Тук всички се чудят как да ми угодят, с какво да ме нагостят. Портокали — само да ги ядях. Най-добрите лекари викат да се грижат за здравето ми. Чак ми е съвестно. Нищо не правя — там е бедата. Аз не разбирам тия… екология, структурен анализ.
ЮНОШАТА. Какво, какво?
СТАРЕЦЪТ. Науки.
ЮНОШАТА. Какви науки?
СТАРЕЦЪТ. Ами те са учени. Говорят, пък аз не разбирам — когато говорят за работата си.
ЮНОШАТА. Значи, тези, с които живеещ, са учени? Че как си попаднал при тях? Вратар ли си?
СТАРЕЦЪТ. Какъв ти вратар, как го изтърси! Нали ти разказах. От фронта дойдоха и останаха. После се изучиха, децата им се изучиха. Аз самият имам пенсия — повече от достатъчна. Само че не ми е необходима. За какво да я харча?
ЮНОШАТА. Виж ти как било — тия самите, дето са били на война? У нас, значи, и войници се учат, работниците? Не само господата?
СТАРЕЦЪТ. Господата ли?… Господа отдавна няма. Всички са трудещи се.
ЮНОШАТА. Всички ли?… А трамваите и досега не сте ремонтирали, дърва не сте докарали в Москва — бараките събаряте.
СТАРЕЦЪТ. Какви ти дърва?… Ти не ме оставяш да говоря. Кажи, познаваш ли Москва?
ЮНОШАТА. Познавам я.
СТАРЕЦЪТ. Така. Онази Москва сега я няма. Нито онази Русия. Въобще всичко е друго. В Москва има малко трамваи, защото има метро. Под земята хвърчат вагони. Седнеш на меката седалка и за десет минути стигаш от Конния до трите гари.
ЮНОШАТА. За десет ли? Лъжеш!
СТАРЕЦЪТ. Помълчи малко. Нито дърва, нито газ ни трябват — имаме електрическо осветление, газово отопление. Огромни бели сгради се издигат на десет етажа и на повече. В жилищата свири музика — радио. Има телевизори — кутия, а в нея нещо като кино, кинематограф, говорещ. Включиш го и виждаш какво става в друг град, в друга страна. Дори на дъното на морето или зад облаците.
ЮНОШАТА. На дъното? Как така?
СТАРЕЦЪТ. Дявол ги знае как! Измислиха го… В заводите работят по осем часа, има два почивни дни седмично. Вечер по улиците хиляди светлини, магазини, театри, кина, стадиони — такива места, където хората си почиват, упражняват се, за да станат по-красиви, по-здрави. А улиците не са скапани като старите, с окаляните стъкла, ами асфалтирани булеварди. Широки площади с цветя, дървета, въздушни пътища по които летят автомобили… тоест мотори. В дворовете има спортни площадки за дечурлигата. И колко цветя! Жасмин посадили, люляк, всякакви други. Ето такава е сега Москва!