Когато лятото беше към края си и последната жътва в долините прибрана, учителят намисли да прибере няколкото узрели плодове на младата мисъл и да отпразнува своя Ден на жътвата или да проведе изпит. И тъй учените и специалистите от Смитовото находище бяха събрани да вземат участие в осветения от времето обичай да се докарват плахите деца до притеснение и да бъдат тормозени като в съдилище. Както става обикновено, почестите се паднаха на най-смелите и най-самоуверените. Читателят ще се досети, че в дадения случай Млис и Клити бяха на първо място и разделяха всеобщото внимание — Млис с яснотата на реалистичните си схващания и положителността си, Клити със спокойното си самомнение и поведение на светица. Другите дечурлига се свиваха и правеха грешки. Съобразителността и блестящите знания на Млис, разбира се, плениха повечето присъствуващи и предизвикаха гръмко одобрение. Миналото на Млис несъзнателно бе събудило искрено съчувствие у тези хора, чиито атлетически плещи подпираха стените или чиито хубави брадати лица надзъртаха през прозорците. Но популярността на Млис бе провалена от едно непредвидено обстоятелство.
Макснагли беше се самопоканил и се занимаваше с приятното развлечение да плаши по-кротките ученици с най-неясни и двусмислени въпроси, задавани с внушителен погребален тон; Млис беше се зареяла в астрономията, проследяваше пътя на порочното ни кълбо в космоса и движейки се с ритъма на небесните тела, определяше отредените на планетите орбити, когато Макснагли величествено се изправи.
— Милиси, ти говори за въртенето на нашата земя и за движението на слънцето и струва ми се, каза, че така си вървяло от сътворението на света, а?
Млис потвърди с пренебрежително кимване.
— Добре, наистина ли е било така? — попита Макснагли и скръсти ръце.
— Да — каза Млис и стисна малките си червени устни.
Хубавите лица на прозорците се наведоха по-напред в стаята и един лик, приличащ на рафаеловите светци, с руса брада и кротки сини очи, принадлежащ на най-големия нехранимайко между златотърсачите, се обърна към детего и пошепна:
— Няма да отстъпваш, Млис!
Преподобният отрони дълбока въздишка, хвърли съчувствен поглед към учителя, после към децата и най-сетне спря очите си върху Клити. Тази млада личност грациозно вдигна закръглената си бяла ръка. Прелъстителните й извивки се подчертаваха от разкошна масивна гривна, подарък от един от най-покорните й обожатели, сложена в чест на този случай. За миг настъпи мълчание. Заоблените бузи на Клити бяха много румени и меки. Големите очи на Клити бяха много ясни и сини. Бялата муселинена рокля на Клити с дълбоко деколте лежеше меко на белите й пълни рамена. Клити погледна учителя и учителят кимна. Тогава Клити изрече нежно:
— Исус Навин заповядал на слънцето да спре и то спряло!
Тихи възгласи на одобрение се чуха в класната стая, тържествуващо изражение се изписа на лицето на Макснагли, сянка помрачи лицето на учителя и комично разочарование се отрази в прозорците. Млис бързо запрелиства учебника си по астрономия и шумно го захлопна. Един стон се изтръгна от Макснагли, смайване обзе класната стая, а от прозорците се чу задружен вик, когато Млис стовари червеното си юмруче на чина и категорично заяви:
— Това е мръсна лъжа. Аз не го вярвам!
IV
Продължителният дъждовен сезон беше към края си. Настъпването на пролетта личеше по набъбналите пъпки и буйните потоци. От боровите гори лъхаха по-свежи аромати. Азалиите вече бяха напъпили, миртата се готвеше да облече лилавата си ливрея за пролетта. Из зелените ливади, които се катереха по Червената планина откъм юг, дългите копия на самакитката бяха се стрелнали от широколистната си основа и пак заклатиха тъмносините си камбанки. Гробът на Смит отново бе залян от мека зелена вълна с полюшващи се на гребена маргаритки и лютичета. Малкото гробище бе подслонило неколцина нови обитатели през изминалата година и купчинките пръст се редяха две по две край ниската ограда и стигаха почти до гроба на Смит, който стоеше самичък отделно. Общото суеверие караше хората да го избягват и мястото до Смит оставаше свободно.
Тук-там в града бяха разлепени няколко афиша, с които се съобщаваше, че едикога си прочута драматична трупа ще играе няколко дена редица „ужасно смешни“ и „безкрайно забавни“ фарсове, че за приятно разнообразие ще има няколко мелодрами и голям дивертисмент, включващ песни, танци и прочее. Тези съобщения предизвикаха голямо вълнение сред малките и станаха тема на много възбудени разсъждения и предположения сред питомците на учителя. Той беше обещал на Млис, за която такова нещо бе невиждано и нечуто, да я заведе и тази паметна вечер учителят и Млис „присъствуваха“.