И чак тогава пресушената гръд се сгърчила и на тухления пезул се разсипала шепичка бяла пепел. Няколко столетия подред умилени майки идвали да прокарат пръст по браздулиците в потъмнелите тухли, оставени от чудното мляко, после и кулата рухнала и сводовете разтоварили от тежестта си крехкия женски скелет. Накрая и ронливите кости се превърнали в прах и останал само един стар французин да се пържи в адската жега и да повтаря пред всеки новодошъл тази история, достойна да изтръгва от поетите толкова сълзи, колкото и преданието за Андромаха.
В този миг към масата пристъпи една циганка, покрита с дебел златист слой мръсотия. В ръцете си държеше дете, чиито болни очи се губеха под парцаливи превръзки. Тя се преви одве с безочливата угодливост на одрипаните и царствени раси, жълтите й поли пометоха наоколо. Инженерът я отблъсна грубо, без да обръща внимание на молбите и проклятията, които се изсипаха от устата й. Англичанинът я дръпна настрани и пъхна в дланта й един динар.
— Какво ви става? — троснато попита той. — Нейните гърди и нанизи струват колкото онези на вашата албанска героиня. И носеше сляпо дете.
— Знам я — отвърна Жул Бутрен. — Един дубровнишки лекар ми разказа историята й. От няколко месеца налага очите на детето със зловредни мехлеми, за да са постоянно възпалени и да предизвикват съжалението на минувачите. То вижда още, но скоро ще стане онова, в което тя иска да го превърне: слепец. Тогава тази жена ще е осигурена с прехрана, и то за цял живот, защото грижата за болен е доходоносно занятие. Има майки и майки.