Кирил Орлов
Ммагьосници!
Седях си в кръчмичката „При Пади“ и унищожавах една порция сурова телешка пържола, на които готвача-върколак беше голям майстор, и мислех. Мислех откъде, по дяволите, да намеря пари, защото малко ме нямаше откъм мангизи, за голямото залагане в голямото надбягване с дракони в съседно Миризливо Сирене другата Неделя. И както се пише в книгите, тъкмо, когато се чудех над третата си бира и оглозгвах костите от пържолката, се появиха три персони Мипа Орка, Ариян Примката и Жика Перцето — перцето не защото беше лек като перце, а защото можеше да вдигне и най-тежкия мъж като перце. Естествено, побързах да им кажа „здрасти“ въпреки, че не ми се искаше много, много да ме свързват с подобна компания, тъй като са много кофти — както казваше нашия общ познат Валон. Но се стараех да не показвам, че хич не ми е зор за тях, щото ако се обидят, не дай си боже, може да рекат и да ме водят на риба, а хората, който водят на „риба“ тези тримцата, после никога не се връщат! А не, че не обичам риба, но предпочитам аз да я ям, отколкото тя да ме яде!
„Абе, и аз не съм“ — течеше мисълта ми — „както обичаше да казва баба ми «лайно за мирисане», ама тези направо не бяха и за доближаване!“
Както и да е, тази великолепна тройка се настани на съседната маса и започнаха нещо да си шушукат. Изведнъж към мен се приближи Мипа Орка и вика.
— Бомбаж, к’во си праиш?
— Нищо, чудим се!
Отговорът ми малко го затрудни пък и Орка не беше от най-умните, и Мипа започна да се почесва зад ухото.
— Абе — продължи след малко Орка — ти така и така си умен върколак — и с някакъв особен блясък в очите — ученн — провлачи последната дума.
Е, това не беше лъжа, без да се надувам, бях изкарал две години в началното върколашко, но ме изхвърлиха от там, защото… ама това е друга история!
— Искаш ли да изкараш некоя кинта?
— Ха, без да си много умен, всеки ще се досети, че искам, бе Мипа — разсмях се.
Но, орките не разбират от хумор и в отговор скочи и ме сграбчи направо за шията. — Ти кого наричаш глупак, бе кръвнико неден?
Започнах да хъркам:
— Пусни, ме бе! От майтап не разбираш ли? — и почнах да подбелвам очите.
Аз съм силен върколак, но Мипа Орка беше още по-силен. По-силен, защото беше орк от племето Топурковци, а не от дребните Смръдливци. Тогава към нас двамата скочиха Ариян и Жика Примката и за мое голямо учудване и (късмет) започнаха да дърпат приятелчето си.
— Стига бе, Мипа, той ни е приятелче! Майтапи се! Ей, гледай влизат стражници! Пускай го веднага бе, идиот!
След тридесетина секуди убеждаване Орка (докато загрее мозъка му) ме пусна, но не ми се извини, което никак не ме учуди! Тогава Ариян Примката ме прегърна и завлече на тяхната маса. Седнах на един разкривен стол, бил някога дънер, все още силно замаян и Жика Перцето бутна в ръцете ми халба кърваво червена бира.
— Бомбажче, познаваш ли някой магьосник?
Аз, Абадон Бомбажа, не съм конте въпреки, че обичам да се нося добре и със съжаление огледах ожулената си броня и скъсаното наметало.
— Разбира се!
„Ако секирата-чук не беше за острене“ — мислех си в този момент и отпивах от халбата.
— Та кой от нас четиримата не познава Вавадун Спатията?
Той беше наш общ познат.
— Така омагосва със своите карти, че направо те обира до шушка!
Ама найстина гномчето Вава Спатията е истински вълшебник на фокуса с трите карти „Открий попа“ известна още и като „Унде попот“ и други такива забавления, особено популярни на Дъбовридският пазар, с които Спатията си изкарва много мангизи от граждани, дето не го познават. Предимно, които не го познават. Не че стражниците не знаеха за неговото „хоби“ — както обичаше да се изразява самият Вава, но все не го забелязваха, освен в малко по-особени случаи. Като например разходка на префекта Сивокамен, странно име, но не и за трол или някоя делегация от смъртни. Просто Спатията не е особено лицеприятен за нотабилите.
Ариян въздъхна.
— Не бе, мани го Вава.
И доближавайки лицето ми прошепна, някак с благовение:
— Истински!
Аз доста се зачудих за какво толкова им е дотрябвал „истински“ вълшебник на тези тримцата. Но погледнах скъсаното си наметало и реших да си трая. И мълчанието ми беше възнаградено. След кратки споглеждания тримата започнаха едновременно:
— Умен си Бомбаж, макар да си малко кофти, както казва Валон.
Очите ми при тази обида светнаха предпазливо.
— Трайте бе, аз ще продължа — взе думата Ариян — Мипа Орка намери една голяма и много хубава книга със заклинания!
И намигвайки ми с едното си око продължи.
— И искаме да намерим магьосник, на когото да я шитнем!