— А ти ли си, Абадоне, какво те води насам?
— Обикалям наоколо и гледам нещо самотен ми се виждаш — подхванах отдалеко въпроса — та рекох да ти правя компания.
— Абе, ти не се грижи за мен, има кой да ми прави компания! Ама ти напоследък се чува, че се движиш с ония пропаднали върколаци Примката и Перцето, които се излагат с оня орк Мипа. Между другото тъй и тъй си им приятел, подсети ги за мен, че нещо откакто ме завлякоха с една сумичка, ме позабравиха!
При това посрещане и тези думи побързах да се застраховам:
— А, тия ли, какви приятели са ми те! Е, пием по една биричка от време на време, но не съм се мъкнал с тях. Скоро не съм ги виждал — наведох глава и почнах да рия с обувката си праха на площада.
— Е, за какво си дошъл, върколаче? — прекъсна нишката на мисълта ми Валон — и не ми излизай с номера за „добрата компания и интересните разговори“!
— Ами … — не се решавах да подхва темата — ъ, ъ …
Като че ли буца беше стегнала гърлото ми.
— Казвай! — нетърпеливо ме подкани магазинера.
— Дай ми една … кървавичка! — с отчаян поглед заявих първото ми хрумнало желание — аз сега имам пари и ще си платя — и при тези думи се бръкнах в бронята си.
Валон облекчен, (защото щеше да мине само с една кървавица) ми подаде сочна кървавичка.
— Стига, стига! И аз помня какво е глад, наемниче! Хайде взимай, заведението черпи, а сега изчезвай, че си имам и други грижи.
Аз въздъхнах тихо, погледнах по посока на притаилите се и посегнах към апетитното парче.
— Благодаря! — и се понесох в посока, обратна на озадачените си приятелчета.
И за мой късмет тъкмо тогава, забелязах в тълпата един истински магьосник! Направо отдалече си личеше, че е магьосник — отчасти поради дългото му наметало и жезъла с резба, но главно заради идиотската си островърха шапка. Такива шапки можеха да носят само вълшебниците и никой да не смее да им се подиграва! А, я се появете така насред Дъбовридския пазар, без жезъл! Направо ще предизвикате повече смях и радост сред пъстрата тълпа от таласъма Нийл Смешника!
— Здрасти! — зарадвано изревах и стреснах фигурата.
— Гепи — учудено ококори очи Морахо, защото това бе именно той.
— Ти да не би случайно да си магьосник — залюбезничих — голям вълшебник?
— Да! — изпъчи се Морахо — а ти да не би да се нуждаеш случайно от услугите ми?
— Щеш ли питане! — още по-зарадвано заявих и го затеглих с мен — ела с мен в "При Пади ", за да се разберем.
В таверната сравнително лесно си намерихме свободна маса. Едва що се настанихме на празните столове, около масата се намърдаха и тримата другари.
— Добър магьосник ли си? — попита го направо Ариян и смигна на приятелите си. Перцето, който непрестанно се въртеше на стола си, направо хвана бика за рогата:
— Оставете момчето бе, главорези! Не виждате ли, че е най-добрия! Виж к’во, братче, тука имаме една лителатула — (докато произнасяше лителатула, очите му благововейно се ококорваха) и тупна една доста дебела книга на масата.
Като видя заглавието й Морахо на свой ред се ококори.
— Откъде я набарахте?
— Фирмена тайна — смигна ни Ариян. — Интересува ли те?
Морахо, който хич и не разбираше от пазарлък веднага прошепна тихо:
— Та кой с малко акъл в главата си — при тези думи Мипа нервно се размърда на стола си — не би я желал? Вие, момчета, знаете ли какво държите в ръцете си? Всички смутено се спогледахме.
— К’во — изтръгна се от устите ни.
Магьосника кимна към книгата:
— Това е „Книгата на книгите“ за всички маьгосници „Кодекса на Алмалех“!
— Е, скъпа ли е? — не се стърпях аз.
— Безценнна, за този, който знае какво прави — тихо отвърна Морахо.
— А искаш ли да я притежаваш? — лукаво попитах и смигнах доволно.
— Та аз за това мечтая, откакто мога да мисля — откровенно си призна Морахо.
— Тогава давай сухото и пътувай щастливо — зарадвано възкликна Мипа.
— Чакай, чакай, ами ръката ми? — обърна се ядосано Перцето към мен — и да ме оправиш!
При тези двусмислени думи орка се захили подигравателно, но Перцето го трясна леко (според мен!) по главата и оголи ръкави.
— Жалко — възкликна Морахо — нямам никакви пари!