Искаше ми се да хвана Сензационния и да удуша това малко лайно. В столовата всички говореха само за това колко ужасно би било, ако статуята наистина е причинила смъртта на треньора, като някой е забил игла в гърдите на Мъмбо Джъмбо.
Не знаех дали и на Хейс му се искаше да удуши Сензационния, но той със сигурност искаше да го изключат. Скоро всички деца в училището чуха за спора на треньор Хейс в кабинета на директора — крясъците му кънтяха из целия коридор: „Безотговорен! Клеветник!“ Сензационния бе достатъчно умен да си остане болен вкъщи през цялата седмица.
Впрочем до следващия петъчен мач Сензационния бе най-малкия ни проблем. Църквите в града подеха кампания срещу Мъмбо Джъмбо. Прочетох в местния вестник, че училището е получило поне дузина писма от местни пастори, свещеници и равини. Едно от тях бе цитирано: „… суеверие… нездравословна атмосфера… сатанизъм… непродуктивно обучение“. Родителите ми бяха така разтревожени, че не искаха да играя в мача онази вечер. Заявих им, че не мога да розочаровам другите момчета, а що се отнася до образованието ми, какво ще кажат за петиците и шестиците, които носех вкъщи. Отборът по-скоро ми бе оказал добро влияние.
Суеверните глупости обаче започнаха да обхващат и мен, навярно защото още се чувствах притеснен от свръхестествените неща, които виждах на футболния терен, неща, които сякаш се случваха, преди реално да се случат. Възможно ли бе статуята наистина…? Или Джой бе прав и аз просто бях завладяван от бързината и възбудата на играта?
„Стига толкова!“ — смъмрих се сам. — Мъмбо Джъмбо2. Името го описва напълно. Абсолютни безсмислици. Нямаше начин, разбира се, да знам, че това щеше да бъде последния път, когато на треньор Хейс му бе писано да извади статуята. Ала знаех едно — прилошаваше ми от допира на това зловещо нещо и ако се нуждаех от него, за да бъда добър футболист, тогава не исках да играя.
И така, след като нахлузихме екипите си в съблекалнята и Хейс ни наруга порядъчно, а после извади статуята, аз не я докоснах, както направиха другите момчета, преди да излезем на терена.
Дясната ръка още ме боли, когато температурата падне под нулата. Носих гипс почти три месеца. Бях на игрището не повече от трийсет секунди — моето първо влизане в игра. Докопах топката и замахнах да я хвърля, но не можах да открия пролука. Така и не видях четирите момчета, които връхлетяха едновременно, стовариха се върху мен, изкарвайки ми въздуха, и ме повалиха на земята, а ръката ми остана да стърчи, извита назад под тежестта им. Но не и преди да чуя изпукването. В събота сутринта Джой дойде да ме посети в болницата. Каза ми, че е отбелязал три тъчдауна. Разкъсван от болка, направих опит да се покажа въодушевен колкото него.
— Спечелихме ли?
— Папата живее ли в Италия? — Усмивката му помръкна. — Относно ръката ти…
— Знам.
Той каза, че наистина съжалява. Благодарих му.
Не го свърташе на едно място.
— Колко ще те държат тук?
— До утре следобед.
— Хубаво, слушай, ще дойда да те видя у вас.
Кимнах. Чувствах се сънлив от обезболяващите, които ми бе дала сестрата. Влезе Ребека и Джой си тръгна.
След този случай се отчуждихме още повече. Той си имаше отбора, а аз — счупената ръка. Като приключи футболният сезон, Джой получи голяма роля в криминалната драма „Десет малки индианци“, която постави драматичният кръжок. Всички казваха, че я е изиграл чудесно. Трябва да призная, че беше така.
А аз? Предполагам, че просто оставих нещата на самотек. Не можех да си водя записки или да пиша домашните си с гипс на дясната ръка. Ребека ми помагаше колкото можеше, но и тя трябваше да си подготвя домашните. Започнах отново да получавам тройки и четворки. Възвърнах си и навика да ходя в „Чикън Нест“, този път с Ребека вместо с Джой. От кока-колата и пържените картофки човек наистина може да надебелее, особено ако не тренира.
2
Игра на думи. На английски Mumbo Jumbo означава: 1. африкански идол; 2. (прен.) глупости, дрън-дрън. — Б.пр.