— Не, сериозно — каза Джой. — Ние наистина искаме да влезем в отбора.
— Но вие, момчета, знаете правилата ми. Не можете да бъдете в отбора, ако средният ви успех не е много добър.
— Тогава ще учим повече. Ще си повишим оценките.
— Или ще ми загубите времето, да не говорим за това на играчите. Бележниците ви са достатъчно доказателство. Не мога да понасям момчета, които не си изпълняват задълженията.
— Ще опитаме. Обещаваме — настоя Джой. — Моля ви. Много е важно за нас.
— Я се вижте какви сте торби. Въпреки че сте достатъчно високи.
— Един и осемдесет и три — изрече на един дъх Джой. — Дани е дори с половин сантиметър по-висок.
— Но как ще тичате редом с останалите момчета? Вижте Уелш. Той тренира цяло лято.
Погледнах към Уелш, който тичаше, промушвайки се през дупките на два реда автомобилни гуми, наредени на игрището. Правеше го с лекота. На негово място вече щях да стена на път за болницата.
— Ще се откажете още при първите трудности — додаде треньорът. — Защо да се заблуждаваме?
— Единственото, което искаме, е да ни дадете шанс — не се предаваше Джой.
Треньор Хейс потърка уста с голямата си зогоряла, мазолеста ръка.
— Шанс? Добре, ще ви дам такъв. Същия като на останалите момчета. Покажете ми, че можете да се справите с тренировките. Влезте във форма и изкарайте добри оценки. Тогава ще видим.
— Това е всичко, което искаме. Благодарим ви, треньор Хейс.
— Сто процента. Запомнете, няма да приема по-малко. Ако постъпите в отбора и после престанете да се стараете, ще ви се иска никога да не сте молили да влизате в него.
— Сто процента.
— А за теб, Дани? Ти не каза нищо.
Аз кимнах, питайки се какво правя там, по дяволите.
— Да, разбира се, сто процента.
То си беше повече като двеста процента — тормоз. Вдигането на тежести и спринтовете, които правехме с Джой, бяха фасулска работа в сравнение със задачите, които треньорът скоро ни възложи. Дори на момчетата, които бяха поддържали формата си през цялото лято, им беше трудно да се справят с тренировките. Двете мили бягане за разгряване едва не ме убиха. А ритмичната гимнастика — направо повърнах, когато се прибрах у дома и ме лъхна миризмата на фалшивия заек, който майка ме бе сготвила.
На следващата сутрин, в неделя, чувствах колената си така омекнали, че куцах, като се измъкнах от леглото. Изпъшках по телефона на Джой:
— Това няма да стане. Казвам ти, днес не мога да дойда на тренировка. Чувствам се като лайно.
— Дани — извика майка ми от кухнята, — внимавай как се изразяваш!
— Да не мислиш, че се чувствам по-добре от теб? — сряза ме Джой. — Цяла нощ съм сънувал, че правя коремни преси. Сега сякаш имам камъни в стомаха си.
— Тогава нека да не ходим.
— Ще отидем. Обещахме. Няма да наруша думата си.
— Но какъв е смисълът? Дори срещата с Ребека Хендерсън не си струва пред агонията, която преживяваме.
— Ребека Хендерсън? Кой го е грижа? Важен е отборът, човече — каза той. — Искам да вляза в него.
— Но аз си мислех…
— Казах го само за да те заинтригувам. Чуй ме, Дани, имаме шанса да принадлежим към нещо специално, да бъдем добри в нещо, по-добри от който и да е друг. Омръзна ми да бъда марда.
Чух как някъде отзад майката на Джой му подвикна да внимава как се изразява.
— Но гърбът ме боли, сякаш…
— Приятели сме отдавна, нали?
— Още от началното училище.
— И всички сме правили заедно, нали? Заедно ходехме на кино, заедно плувахме и…
— Схващам мисълта ти. Но…
— Моля те, нека и това да направим заедно. Не искам да те загубя като приятел, Дани. Не искам да правя това сам.
Заля ме гореща вълна, разбирайки какво се опитваше да ми каже. Беше глупаво наистина, но го обичах като брат.
— Добре — казах. — Щом това означава толкова много за теб.
— Да, наистина означава много.
Когато се появихме този следобед зад гимнастическия салон, треньор Хейс премигна невярващо.
— Чудесата никога не свършват.
— Казахме ви, че сме сериозни — отвърна Джой.
— И всичко ви боли?
— Можете да бъдете сигурен в това.
— Краката ви болят, сякаш ги е прегазил камион?
— Парен валяк.
Хейс се ухили.
— Добре, поне сте честни. Дори и поетите признават, че ги боли. Номерът е да си вършиш работата. Независимо колко е болезнено.