Моли имаше отговор: скриваш се в Ямата, в последния кръг, където всяко влияние отвън предизвиква бързи, концентрични изблици от бясна злоба. Или, още по-добре, скриваш се над Нощния град, защото Ямата е обърната, и дъното на чашата й докосва небето, небето, което Нощният град никога не вижда, потейки се под собствената си обвивка от акрилова гума, горе, където Ни-Теховете се свиват в мрака като гаргойли с увиснали от устните черноборсаджийски цигари.
Тя имаше и друг отговор.
— И ти сега си заключен яката, Джони-сан? Никакъв начин да бъде измъкната програмата без паролата? — Тя ме поведе към сенките, очакващи зад ярко осветената платформа на тръбата. Бетонните стени бяха покрити с драсканици, извили се с годините в общ йероглиф на гняв и раздразнение.
— Вашите данни се въвеждат чрез модифицирана серия от микрохирургични контрааутистични протези — подхванах стандартната си реч с приглушен търговски тон. — Паролата на клиента се пази в специален чип; освен сквидовете, за които в нашия бизнес не обичаме да говорим много, просто няма начин фразата ви да бъде научена. Не става с дрогиране, кълцане, мъчения. Просто не я зная, никога не съм я знаел.
— Сквидове? Пълзящите гадини с многото крака? — Навлязохме в изоставен уличен пазар. Някакви сенки ни наблюдаваха от другата страна на квадрат, очертан с рибешки глави и развалени плодове.
— Свръхпроводящи квантови интерферентни детектори. Използвали са ги по време на войната да откриват вражески подводници и да цицат инфо от кибернетичните им системи.
— А? Флотска работа? От войната? Сквид може ли да прочете твоя чип? — Тя спря на място, и усетих как очите й ме следят зад двойката огледала.
— Дори най-примитивните модели могат да измерят магнитно поле с интензитет една милиардна от геомагнитното. Все едно да отделиш един шепот в крещящ стадион.
— Ченгетата вече го правят, с параболични микрофони и лазери.
— Но данните още са сигурни. — Професионална гордост. — Никое правителство няма да разреши на ченгетата си да имат сквидове, дори на баровците от тайните служби. Прекалено много шансове за междуслужбени майтапи; голяма вероятност да те уотъргейтват.
— Флотска работа — повтори тя, и усмивката й проблясна в сянката. — Имам там долу приятел, който е бил във флота, казва се Джонс. Май ще е добре да се запознаеш с него. Само че е боклучарче, та трябва да му вземем нещичко.
— Боклучарче?
— Делфин.
Той беше повече от делфин, но от гледната точка на друг делфин може да беше и по-малко. Наблюдавах го как се върти бавно в галванизирания си резервоар. Водата се плискаше над ръба, мокрейки обувките ми. Беше наследство от последната война. Киборг.
Той се показа над водата, демонстрирайки бронираните плочи по страните си, нещо като визуален каламбур. Грацията му почти беше изгубена под съчленената тромава и праисторическа броня. Двете издутини отстрани на черепа бяха направени, за да подслонят сензорните блокове. По видимите части на сиво-бялата му кожа блестяха сребристи белези.
Моли подсвирна. Джонс замахна с опашка, и още вода се плисна над ръба на резервоара.
— Какво е това място? — Огледах смътните форми в мрака, ръждясали вериги и неща, покрити с брезент. Над резервоара висеше груба дървена конструкция, накачена с кръстосващи се редове коледни лампички.
— Паркът на Веселието. Зоологическа градина и карнавална площадка. „Поговорете с Бойния Кит!“. Такива работи. Джонс се води някакъв кит…
Джонс отново се отдръпна и ме фиксира с тъжно и древно око.
— Как говори той? — Внезапно ми се поиска да си тръгна.
— Това е номерът. Кажи „здрасти“, Джонс.
Всички лампички светнаха едновременно. Бяха червени, бели и сини.
ЧБСЧБСЧБС
ЧБСЧБСЧБС
ЧБСЧБСЧБС
ЧБСЧБСЧБС
ЧБСЧБСЧБС
— Бива го по символите, ако разбираш, но кодът му е ограничен. Във флота са го включвали към аудиовизуален дисплей. — Тя измъкна тъничък пакет от един джоб на якето си.
— Чиста гадория, Джонс. Искаш ли?
Той замръзна на място и започна да потъва. Усетих странна паника, припомняйки си, че той не е риба, и може да се удави.
— Искаме ключа към банката на Джони, Джонс. Трябва ни спешно.
Светлините премигаха и угаснаха.
— Измъкни го, Джонс!
С