Реших да си стоя тук горе. Когато гледах през Убиващия под, преди той да дойде, разбрах колко празен съм бил. И знаех, че ми е писнало да бъда кошче за боклук. Така че сега се спускам и посещавам Джонс почти всяка нощ.
Сега сме партньори, Джонс и аз, и Моли Милионс също. Джонс още си е в Парка на Веселието, но има по-голям резервоар, и му карат веднъж седмично прясна морска вода. Има си и боклука си, когато му потрябва. Все още разговаря с хлапетата с рамката си от светлини, но на мен ми говори с нов дисплеен блок, който съм му наел по график, по-добър от оня, дето го е използвал във флота.
И всички ние правим добри пари, по-добри, отколкото аз правех преди, защото сквидът на Джонс може да разчете следите на всичко, което някой някога е пазел в мен, и той ми го показва на дисплейния блок на езици, които мога да разбера. Така че научаваме доста за бившите ни клиенти. И един ден ще накарам някой хирург да изреже всичкия силикон от амигдалите ми, и ще си живея само с моите си спомени и с ничии други, както правят другите хора. Но ще изчакам малко.
Междувременно тук е екстра, горе в мрака, пушейки китайски цигари с филтър и слушайки как кондензацията капе от опорите. Наистина тихо — освен ако двойка Ни Техове не решат да танцуват на Убиващия под.
А също е и полезно за образованието. С Джонс, който ми помага да разбирам нещата, скоро ще стана най-техничното момче в града.