6
Разстоянието от улица „Уртегата“ до полицейски участък „Грьонланд“, където ще се проведе пресконференцията, не е голямо. Хенинг не бърза, разхождайки се из района, който Стуре Скипсруд, неговият главен редактор, е описал като „Мека за пресата“, когато „Новините 123“ са се преместили тук. Според Хенинг това е едно много подходящо описание. Тук е централата на „Нетависен“, а „Дагенс Нерингслив“ има ултрамодерна офис сграда наблизо. Ако се пренебрегне пътната настилка от чакъл, залят с катран и температурата, този район на града спокойно може да се намира в Могадишу. Въздухът ухае на смесица от различни екзотични подправки.
Хенинг си припомня последния път, когато е минал по този път. Мъж, който е интервюирал, се е самоубил няколко часа по-късно. Полицията и роднините на мъжа са искали да знаят дали нещо, което Хенинг е казал, е отворило наново стари рани и е тласнало мъжа към самоубийство.
Хенинг си го спомня много добре. Паул Ерик Холмен, малко над четиридесетте. От компанията, в която Холмен е работил, са изчезнали два милиона крони и Хенинг е предположил, че луксозната ваканция, от която Холмен току-що се е върнал, и ремонтът на семейната вила в Егедал биха могли да обяснят къде са отишли липсващите пари. Разбира се, източниците му са надеждни. Гузната съвест на Холмен, както и страхът от затвора, са му дошли твърде много и поради това Хенинг се озовава в една от многото стаи за разпити в полицейския участък.
Не след дълго са го пуснали да си ходи, но неколцина завистливи репортери преценяват, че историята заслужава два-три параграфа. Хенинг разбира, че случилото се е новина, въпреки че най-вероятно Холмен и без това е щял да се самоубие. Лошото е, че подобни истории е трудно да пренебрегнеш.
Човешката памет е избирателна в най-добрия случай и неточна в най-лошия. Когато съмненията се посеят, не отнема много време, преди догадките да се превърнат във факти, а подозренията — в присъда. Хенинг е отразявал безброй убийства, при които заподозреният, обикновено близък роднина (или с други думи съпругът на жертвата), е извикан за разпит (или с други думи арестуван) и всички доказателства сочат към него. По-късно полицията открива истинския убиец. Междувременно медиите правят всичко възможно, за да разкрият лични подробности от живота на заподозрения, които да очернят името му. Медийна практика.
В краткосрочен план истината е добър приятел, но съмненията никога не се разсейват. Не и сред хората, които не знаят. Хората помнят това, което искат да помнят. Хенинг подозира, че има такива, които не са забравили ролята му в смъртта на Пол Ерик Холмен, но това не го тревожи. Той няма нищо против да живее с тази роля, въпреки че полицаите са го нахокали за това, че се е опитал да свърши тяхната работа.
Свикнал е с това.
Или поне е бил.
7
Чувството отново да влезе в сивата сграда на улица „Грьонландслейрет“ №44 е странно. Едно време полицейският участък е бил като негов втори дом — дори чистачите са го поздравявали по име. Сега се опитва да бъде възможно най-незабележим, но това не е особено лесно, когато лицето ти е обгорено. Знае, че останалите репортери го гледат втренчено, но не им обръща внимание. Възнамерява просто да присъства, да изслуша изявленията на разследващите полицаи и после да се върне в офиса, за да пише — ако, разбира се, изобщо има нещо за писане.
Веднага след като влиза във фоайето, Хенинг се заковава на място. Нищо не би могло да го подготви за гледката на жената, разговаряща с мъж, който изглежда като типичен репортер. Черно сако от рипсено кадифе, арогантна осанка и изражение, което сякаш казваше „Видяхте ли какъв невероятен репортаж направих вчера?“. Да не забравяме и внимателно оформената набола брада, която кара лицето му да изглежда по-изпито, отколкото е всъщност, както и гелосаната му назад коса. Но това, което приковава вниманието на Хенинг, е жената. Никога не би предположил, че ще я види тук в първия си ден отново на работа.
Нора Клеметсен. Бившата му съпруга. Майката на Юнас.
Не е разговарял с нея, откакто го е посетила в рехабилитационния център „Сунас“. Не си спомня кога е било това. Може би нарочно е потиснал този спомен. Но никога няма да забрави лицето й. Не е смял да го погледне в очите. Не че я обвинява за това. Има пълно право. Той се е грижел за Юнас. Той не е успял да го спаси.
Техният син.
Техният прекрасен, прекрасен син.
Тогава вече се разделят. Посещава го в болницата само за да го накара да подпише документите за развод. Получава подписа му. Без задни мисли, без въпроси, без условия. Някаква част от него изпитва облекчение. Не би могъл да се справи с живота си, ако и тя е част от него — постоянно би му напомняла за собствените му недостатъци. Всеки разменен поглед, всеки разговор — всичко би му напомняло за това, което е допуснал да се случи.