— Анете, недей…
Ингве затваря очи. Анете вдига ръце.
— Няма да продължавам. Просто искам да се извиня. За всичко, което ви причиних. Ако знаех до какво ще доведе това…
Тя не успява да довърши изречението, защото и от нейните очи рукват сълзи. Пристъпва към Ингвилд, навежда се и слага ръка на гърба й. В този миг ръката на Ингвилд се изстрелва към нея. Хенинг вижда мобилния телефон в последния момент, но вече е твърде късно. Ингвилд го притиска във врата на Анете. Зззззззт! Момичето се строполява на земята. Хенинг решава да се хвърли върху Ингвилд, за да й попречи да си го изкара на Анете, която лежи в несвяст на тревата. Но Ингвилд става и вдига ръце. Не казва нищо. Очите й са замъглени и далечни. Тя пуска телефона да падне на земята. Приземява се до Анете.
— Можеш да се обадиш в полицията — казва тихо Ингвилд. Поглежда го с пустите си, изцъклени очи. Хенинг дълго време се взира в нея, след което изважда телефона от джоба на якето си, избърсва дисплея и вижда, че има сигнал.
Набира номера на Бярне Бругелан.
66
Бругелан пристига бързо, заедно с екип от униформени полицаи. Хенинг разпознава Ела Санлан. Очаква да види и високата фигура на главния следовател Йерстад, почесващ мустака си, но той не е тук. Заместник-комисар Ньоклеби също я няма.
Полицаите се заемат с палатката и това, което е в нея. Санлан отвежда Ингвилд настрани. Трима полицаи започват да изравят Ингве Фолдвик. Двама санитари се заемат с Анете. Бругелан се приближава до Хенинг с вдигнати вежди.
— Признавам, че имаш добри инстинкти, Юл — казва той и слага ръка на рамото му. Хенинг не е свикнал да му правят комплименти, а и не обича да го хвалят, но промърморел едно тихо „благодаря“. Осъзнава, че дрехите му са залепнали за тялото и ги отлепя.
— Сега недей пак да изчезваш — усмихва се Бругелан. — Трябва да вземем показанията ти и този път няма да стане по телефона.
— Ще чакам отвън — отговаря Хенинг.
Когато излиза, вижда, че е спряло да вали. Вятърът е леден. Едва сега осъзнава, че бузите му горят, но се наслаждава на милувките на студения бриз по мокрото си, горещо лице. „Ще настина — мисли си той. — Мокър съм до кости. Но какво от това? Все едно има някакво значение.“
Хенинг изважда телефона си и набира Ирер Гюнешен. Той вдига веднага.
— Здравей, Ивер, аз съм — казва Хенинг.
— Здрасти.
„Гюнешен още не знае“ — мисли си Хенинг.
— На работа ли си?
— Да.
— Пред компютъра ли си?
— Аха.
— Имам сензационна новина за теб.
Тишина.
— Сензационна новина?
— Да. Сензационна новина. Искаш ли я или не? Ако не я искаш, ще се обадя на някой друг.
Хенинг чува как Гюнешен пръска слюнки от бързане да му отговори.
— Не, имам предвид да, да. Разбира се, че я искам. Къде, по дяволите, си ти? Какво се е случило?
Хенинг си поема дълбоко дъх и дробовете му се изпълват с леден северен вятър. Прекрасно.
— Това са моите условия. Можеш да задаваш въпроси, но не можеш да ме питаш защо искам статията да е написана по този начин. Ясно ли е?
— Хенинг, аз…
— Ясно ли е?
— Господи, Хенинг. Да, ясно е.
Хенинг се усмихва. Позволено му е да се позабавлява малко за сметка на Гюнешен.
— Ок, приготви се — казва той.
И започва със заглавието.
Хенинг се разхожда напред-назад, докато говори с Гюнешен. Наднича към Ингвилд и Ингве, докато Бругелан и неговите ченгета провеждат предварителните разпити пред палатката. Ингвилд и Ингве са се завили с одеяла и дори не поглеждат към полицаите, които взимат показанията им.
Не поглеждат към никого.
Минава два часа, когато Бругелан му махва да се приближи. Движението около парка вече е натоварено. Пристигнали са вестникарски и новинарски микробуси и се е събрала тълпа от зяпачи, които се чудят какво се е случило в палатката този път. Хенинг не ги вини. Той също би могъл да е любопитен в тази ситуация. „И ще се шокират още повече, когато прочетат «Новините 123» по-късно днес, ако Гюнешен има достатъчно мозък, за да подреди както трябва фактите и да не обърка хронологията.“
— Ок, да поговорим — казва Бругелан. Хенинг тръгва след него и двамата се отдалечават от тълпата.