— Излизай.
Зяпва оръжието, притиснато в едно от ребрата му.
— Казах да излизаш.
Гласът е дълбок. Хенинг отваря вратата и стъпва на бетонен под. Въздухът мирише на автомивка — смесица от влага и някакъв неопределен препарат за миене. Но наоколо няма други коли. Автомивката не е автоматична, където сам вкарваш колата вътре и машината върши цялата работа.
Вратата се затваря с трясък, който отеква в помещението. „Защо не споменах това на Бярне? — чуди се той. — Защо не му казах, че имам недовършена работа с «Лошите момчета на огъня», че са влизали в апартамента ми, че откраднаха компютъра ми, че ме следят? Нали самият Бругелан ме предупреди, че тези хора не си поплюват. Господи, дори Нора ме предупреди.“
„Нора — мисли си той. — Дали някога ще те видя пак?“
Отваря се врата. Хенинг вижда стъклена клетка. Отвътре излиза мъж, който се усмихва.
— Хенинг — казва той, сякаш поздравява стар приятел. Хенинг не отговаря. Просто гледа усмихнатия мъж.
— Имам много имена, но всички ме наричат Хасан — казва той и протяга ръка. Хенинг я стиска. Силно. Усмивката на Хасан разкрива златен зъб на горния ред, но останалите му зъби и венците му изглеждат здрави. Носи потник, а на врата му виси златен ланец. Хенинг зяпва татуировките на ръцете му. Зелена жаба на едната и скорпион на другата.
Жабите са земноводни. През нощта предпочитат сушата. Там ловуват безгръбначни. През деня се крият от хищниците в сенчести и влажни места. Скорпионите са предимно нощни животни. И имат опасно жило.
Хасан приглажда брадата си.
— Така — казва той и обикаля Хенинг. — Може би знаеш защо си тук?
Хенинг сочи мокрите си дрехи.
— Предполагам, че не съм тук, за да си взема душ?
Хасан се смее на глас. Звукът отеква в помещението.
Той поглежда хората си, но не спира да крачи около него.
— Правиш живота ми труден — казва Хасан, без да го поглежда. Хенинг стои неподвижно, опитвайки се да овладее дишането си. Има чувството, че едва се държи на краката си и всеки миг коленете му ще се огънат и ще се строполи на пода. Главата му ще се пръсне от мисли. Опитва се да ги подреди, но е парализиран от съкрушителното чувство, че е останал сам. „Може би това е логично — мисли си той. — Може би така ми се пада. Може би заслужавам да нямам подкрепа, когато ножът опре в кокала.“
„Не показвай, че те е страх — казва си той. — Не им позволявай да те видят съкрушен, останал без чест и достойнство. Ако ще умираш, поне умри с високо вдигната глава.“
Тези мисли са като ритник по задника. Затова Хенинг казва следното:
— Най-накрая проумях.
Хасан спира.
— Така ли?
— Да, не беше толкова трудно. Полицията издирва Ясер Шах, един от главорезите ти, за убийството на Тарик Мархони. Не бих искал да съм на твое място в момента, с всичкото това внимание, което си привлякъл. Гледал ли си „Жега“, Хасан? Ал Пачино и Робърт де Ниро?
Хасан се усмихва, но клати глава. Отново започва да го обикаля.
— Истинска класика. Главното послание във филма е следното: ако искаш да бъдеш успешен престъпник, в живота ти не трябва да има неща, от които не можеш да се отървеш за тридесет секунди, когато стане напечено. Но ти нямаш планове да напускаш, нали, Хасан?
Хасан се засмива, но не отговаря.
— Значи имаме проблем.
Хасан го поглежда.
— Ние?
— Нали не си толкова глупав, че да ме убиеш само защото Ясер Шах не си е свършил работата както трябва?
Хасан забавя крачка. Хенинг решава да продължи да говори, докато Хасан преценява възможностите си.
— Ясер Шах се крие от полицията, защото ченгетата могат да свържат брата на Тарик Мархони с теб. Мога да ти гарантирам, че от сега нататък ще те следят изкъсо. Защото Махмуд Мархони всеки момент ще бъде освободен от ареста. Детектив Бругелан ми каза това преди около час. Знаеш ли какво друго ми каза?
Хенинг не чака Хасан да го попита.
— Каза, че Махмуд има достатъчно доказателства, за да те унищожи. В такъв случай дали ще бъде умно, или глупаво да убиеш журналист, въпреки че е станал свидетел на убийството, което си наредил да бъде извършено?
— Едно убийство повече или по-малко няма никакво значение — отговаря Хасан и поглежда към другите за подкрепа. — Освен това никога няма да открият трупа ти.
— Да, възможно е. Но ако мислиш, че това ще улесни живота ти, грешиш. Когато гангстери се стрелят и убиват, това е едно на ръка. На повечето хора не им пука. Но да убиеш журналист — това е нещо различно. Ние, журналистите, не сме особено популярни — всъщност е точно обратното. Много хора ни мразят, но едновременно с това са щастливи, че съществуваме. И ти гарантирам, че ако убиеш репортер или го накараш да изчезне, само защото е вършил работата си, играта сериозно ще загрубее. Повярвай ми. Полицията вече знае, че се интересуваш от мен и ако мислиш, че сега нещата са напечени, почакай да видиш какво ще бъде утре, когато започнат да ме издирват. Бругелан ми предложи да ме защити от теб, но отказах. Знаеш ли защо? Защото нямам намерение да се крия и не искам да се оглеждам през рамо до края на живота си. Защото според мен не си толкова глупав, че да си направиш такава лоша услуга. Но ако искаш да ме убиеш, Хасан, направи го. Не се колебай. Ще ми направиш голяма услуга.