Натискът върху челото му изчезва. Хенинг отваря очи и поглежда Хасан. Той е снишил ръката си.
— Ок — казва той и прави крачка към него. — Но ако хванат Ясер и има процес и ти си единственият свидетел на обвинението, ще се върнем за теб. Разбираш ли? Може би дори няма да те возим с кола, преди да те очистим.
Хасан отстъпва назад и прави жест с пистолета, имитирайки прерязване на гърло. Хенинг преглъща. Двамата стоят неподвижно и се гледат. Дълго време.
— Разбираш ли?
Хенинг кимва.
Разбира.
— Отвори вратата — заповядва Хасан на един от хората си, без да изпуска Хенинг от поглед.
— Но…
— Просто го направи.
Мъжът се приближава до вратата. Натиска бутон. Тя се отваря със скърцане, но то звучи силно заради тишината в помещението. Отвън нахлува ярка светлина. Хенинг поглежда Хасан и вижда твърдия блясък в очите му. Изобщо не се съмнява, че ще изпълни заканата си, ако се наложи.
Вратата спира да се развива със силен трясък.
— Компютърът ми — казва Хенинг. — Ще ми го върнете ли?
Хасан кимва на един от мъжете, който се подчинява, но с явна неохота. Връща се след няколко секунди и тиква лаптопа в ръцете на Хенинг.
Той вече е навън и крачи по тротоара. Червено Алфа Ромео профучава покрай него. Хенинг се обръща и поглежда автомивката. Вратата бавно се затваря. Каква странна гледка. Лошите момчета на огъня стоят рамо до рамо и го гледат. Изглеждат корави. Изглеждат непоколебими. „От това би излязла страхотна обложка на албум — мисли си той. — Последният албум на някоя група.“ Когато вратата се затваря докрай и Хенинг вече не ги вижда, изпитва странна празнота.
68
Някой прави секс. Точно преди да вкара ключа в ключалката на входната врата на апартамента на майка си, Хенинг с облекчение осъзнава, че звукът идва от телевизор. Слава богу. И Слава богу, че не идва от телевизора на майка му, а от този на нейния съсед Карл.
Той е домоуправител на сградата. И обича да гледа порно. Хенинг не е споделял това с майка си, но според него Карл си пада по нея. Надява се, че ако някой ден тя сама открие този факт, няма да му се разсърди за това, че не я е тласнал по-рано в обятията на Карл. Нещо му подсказва, че подобна връзка няма да просъществува дълго, но не възнамерява да разсъждава по въпроса.
Винаги, когато идва на гости на майка си, той едва не се задушава в синкавата мъгла. Цветът на тапетите й е „Марлборо“. Ако някой някога се осмели да измие тавана й, сапунените балончета ще бъдат черни от никотин и катрани. Хенинг осъзнава колко е доволен от факта, че вече не пуши. Защото апартаментът му би изглеждал по същия начин.
Вдига всичките шест пазарски чанти и влиза в дневната. Чува радиото. Това е неизбежно, защото то винаги е включено. Кристине Юл седи в кухнята и както обикновено, пуши. Едва вдига поглед от вестника си, когато синът й влиза.
— Здрасти, мамо — казва Хенинг, опитвайки се да надвика радиото. Завръщането на блудния син. Разбира се, той не очаква просълзени прегръдки. Тя поглежда пликовете, които държи. Хенинг нарочно обръща единия така, че да види бутилките.
— Крайно време беше — излайва майка му. Хенинг пренебрегва намека, влиза в кухнята и отваря хладилника. Бутилките звънтят. Знае, че това е любимият й звук. Изважда зеленчуците, млякото, сиренето, захарта, хлябът и всичко останало. Докато реди покупките в хладилника, скришом я поглежда. Майка му изглежда непроменена. Носи същите панталони, които някога са били бели, но заради дима са станали сиви; същата блуза, която някога е била жълта, както и кафява жилетка, защото е студено. И наистина е студено, защото майка му проветрява апартамента. Слава богу, че е отворила прозорците.
— Как си? — пита Хенинг.
— Зле.
— Така ли? Някакви новини?
— Новини?
Тя изсумтява. „Щеше да стане по-бързо, ако бях позвънил на доктора й, преди да дойда“ — мисли си Хенинг и се усмихва.
По радиото върви дебат. След около минута осъзнава, че майка му слуша „17:30“. Чува гласа на Ивер Гюнешен и това не го изненадва, но въпреки това чувства вълнение. Заслушва се в гласа на водещия:
— И така, Ивер Гюнешен, именно вие разрешихте заплетения случай по-рано днес. Според вас какво ще се случи сега? Мислители, че отсега нататък Норвегия ще обръща повече внимание на шериата?