Нора поглежда встрани.
Трябвало е да се досети, когато е видял колко неловко й е да му съобщи, че е срещнала нов мъж. Но как да се досети? Тя е продължила напред и е затръшнала вратата зад гърба си. Гледа към бъдещето.
Нора въздъхва и той осъзнава защо, когато се обръща към Рипсеното кадифе.
— Ивер Гюнешен е новият ми приятел.
10
Той поглежда кръвнишки към Рипсеното кадифе, чиито очи се стрелкат наляво-надясно из стаята, докато води разсеян разговор с друг репортер. Хенинг си представя как Нора прокарва пръсти през противната му коса, как нежно гали наболата му брада, как устните й се допират в неговите.
Спомня си как тя се е гушкала в него късно, вечер, след като са изгасили лампите, как го е прегръщала и се е притискала в него. А сега Рипсеното кадифе се наслаждава на малките й, нежни ръце.
— Ясно — казва Хенинг и веднага чува поражението в гласа си. Това е моментът, когато трябва да се разгневи, да я нахока, да я накара да разбере, че е стъпкала сърцето му, че го е разкъсала със зъби, сдъвкала и изплюла.
„Трябваше да я наречеш безсърдечна кучка, безчувствена, себична кучка. Но не го направи. Каза само «Ясно». Жалък си. Просто си жалък.“
Той дори не може да я погледне. А сега трябва да работи с Ивер.
„Каква жестока ирония — мисли си той. — Много жестока.“
Отива при Гюнешен. Чува как Нора го моли да не го прави.
— Моля те, недей…
Но не й обръща внимание. Спира на метър от Гюнешен и го поглежда. Той е преполовил изречението си, но спира и се обръща.
„Знае кой съм — мисли си Хенинг. — Виждам го в очите му. И виждам, че това го смущава.“
— Здравей — казва Гюнешен.
Хенинг протяга ръка.
— Хенинг Юл.
Гюнешен неохотно подава ръката си. Хенинг я стиска силно.
— Ивер Г…
— Разбрах, че и двамата ще работим по тази история. Как мислиш, че трябва да процедираме?
Той знае, че смущава Гюнешен, но не му пука.
— Не съм напълно сигурен.
Гюнешен преглъща, след което се съвзема.
— Предлагам да ъпдейтваме статията, която вече е публикувана, с цитати от пресконференцията — започва той и поглежда над рамото му към Нора, която внимателно наблюдава първата им среща.
— Можем да проучим теорията, че става дума за „убийство на честта“ — продължава Гюнешен. — Там може да има нещо. Ако е така, списъкът със заподозрени ще бъде много кратък и не след дълго полицията ще арестува някого.
Хенинг кима.
— Някой говорил ли е с приятелите й?
Гюнешен клати глава.
— Тогава ще посетя института й и ще напиша статия за това що за човек е била приживе.
— Аха.
— Мм.
Хенинг поглежда Гюнешен в очите. Последният кимва.
— Добре, звучи страхотно. Аз ще опитам да се свържа с мъжа, който е открил жертвата, но чух, че не иска да говори с пресата. Така че… — Гюнешен свива рамене.
Хенинг кимва и вижда, че той все още се чувства неловко. Осъзнава, че иска да му каже нещо. Поема си дъх и отваря уста, но Хенинг го изпреварва.
— Супер — казва той и му обръща гръб. Отдалечава се възможно най-бързо, куцукайки на увредените си крака. Минава покрай Нора, без дори да я погледне.
„Браво, Хенинг — казва си той. — Смляха те от бой в първия рунд, но остана на крака и спечели втория.“ Това е големият проблем в бокса — печеленето на рунд не ти носи нищо, освен ако не спечелиш и следващия. И този след него. И този след него. И най-важният от всички — последният.
„Битката вече е загубена“ — мисли си Хенинг. Съдиите вече са обявили победителя. Но поне може да се опита да подобри личното си постижение.
Може да се спаси от втори нокаут.
11
Минават няколко минути, преди сърдечният му ритъм да се нормализира. Той пресича „Боргата“, опитвайки се да забрави това, което току–що е чул и видял, но не може да изкара изражението и ледения дъх на Нора от ума си. Представя си разговора между нея и Ивер след тръгването му:
Ивер: Да, мина добре.
Нора: Нима си очаквал нещо друго?
Ивер: Не знам. Горкият човек.
Нора: Не му е никак лесно, Ивер. Моля те, не прави нещата по-трудни, отколкото са.
Ивер: Какво имаш предвид?
Нора: Точно това, което казах. Нима мислиш, че му е било лесно да ме види тук? Да ме види с теб? Според мен той постъпи много смело, като се изправи лице в лице с теб.