Бругелан се принуждава да откъсне очи от задника на Санлан и да погледне нагоре към небето. Над „Гамлебиен“ се събират облаци. Скоро ще завали. Лястовичка изпищява, прелитайки от един покрив на друг. Чува самолет, но не го вижда през облаците.
Мархони живее на горния приземен етаж, но прозорците са твърде високо, за да може Бругелан да погледне през тях. Санлан отново натиска звънеца. Този път има отговор.
— Да?
— Здравейте. Полиция. Отворете вратата, моля.
Бругелан се наслаждава на сочния акцент на Санлан.
— Полиция?
Бругелан долавя неохота и страх в гласа. „Това не е Мархони — мисли си той. — Мархони е мъжага.“
— Да, полиция. Отворете, моля.
Сексапилният глас на Санлан става още по-заповеден.
— Защо?
— Полиция? Не ги пускай.
Този втори глас е достатъчно силен, за да могат и двамата да го чуят.
— Отворете.
Санлан повишава глас. Бругелан пропъжда фантазията, обладала главата му, и натиска дръжката на вратата. Забелязал е, че ключалката е счупена. Нахълтва вътре, а Санлан влиза след него. Хукват нагоре по стълбите към горния приземен етаж. Бругелан чува как някой се опитва да заключи входната врата, но стига пръв, в резултат на страхотната си физическа подготовка, и изригва вратата.
Мъж, който най-вероятно е брат на Мархони, го зяпва стреснато; Бругелан не му обръща внимание, тъй като не знае дали всеки момент някой няма да насочи пистолет срещу него. Придвижва се бързо и безшумно, проверявайки апартамента. Въздухът смърди на билки и канабис. Отваря врата — кухня. Празна е. Продължава. Спалня — не, там също няма никой. След това влиза в дневната и я вижда — камината. Някой е запалил огън, но не го притесняват пламъците, а това, което те изгарят с присъщата си алчност. Лаптоп. Бругелан изкрещява на Санлан да го измъкне и й казва, че ще се заеме с Мархони. Чува собствения си глас, преливащ от сила, опит, знание, смелост, авторитет и всичко останало, което ти е нужно, за да взимаш бързи, но правилни решения. Санлан му отговаря и точно тогава Бругелан забелязва Мархони, опитващ се да избяга през прозореца в една от стаите, до които може да се стигне само през дневната. Мархони се приготвя, след което скача. Бругелан бързо достига прозореца, поглежда надолу и вижда, че разстоянието е по-малко от два метра. Скача и се приземява меко. Оглежда се, вижда Мархони и се втурва след него. „Ще съжаляваш за това, глупако — мисли си той. — Ще съжаляваш за това, че бягаш от апартамента си в деня, в който приятелката ти е намерена убита. Как мислиш, че изглежда това, олигофрен такъв?“
Бругелан знае, че лесно ще спечели тази надпревара. Мархони често гледа назад през рамо и всеки път, когато го прави, Бругелан наваксва няколко метра. Мархони пресича кръстовището, където се срещат „Биспегата“ и „Ословеи“, без да чака да стане зелено. Кола спира точно пред него. Прозвучава клаксон. Бругелан продължава да тича. Чува звънеца на трамвая, улицата е пълна с коли, хора ги зяпат любопитно иззад прозорци. Сигурно се чудят какво, мамка му, става. Да не би някой да снима филм, или това се случва наистина? Мархони се обръща, след което драсва право напред. Бругелан решава, че Мархони иска да има публика, иначе би се насочил към църквата „Акер“. Бругелан е само на десет метра зад него и постоянно скъсява разстоянието. Застига го и се хвърля отгоре му. Приземяват се на тротоара пред кафене „Руинен“.
Бругелан се приземява върху Мархони и не се наранява. Пред кафенето стои мъж и пуши цигара. Той гледа как Бругелан сяда на гърба на Мархони, извива ръцете му назад и се обажда за подкрепление.
— 19, тук е Фокс 43 Браво, край.
Докато чака отговор, дишането му се нормализира.
— 19 отговаря, край.
— Тук е Фокс 43 Браво, намирам се на площад „Св. Халвард“, арестувах заподозрян и имам нужда от подкрепление. Край.
Бругелан поглежда към Мархони, който едва си поема дъх, и клати глава.
— Проклет идиот — промърморва тихо той.
12
Институтът за информационни технологии „Вестердал“ се намира на улица „Фреденсборгвайен“, близо до „Св. Хансхауген“. Както винаги, когато се разхожда в тази част на Осло, Хенинг мисли, че някой е забъркал истинска каша по отношение на градското планиране: тежки, високи блокове от 50-те, боядисани в скучен и мрачен нюанс на сивото издигащи се до малки, чаровни къщички в ярки цветове. Нанадолнището при „Дамстредет“ му напомня за Берген докато постройките от двете страни на булеварда, водещ до центъра на града, изглеждат като типични правителствени сгради. Улиците са шумни и мръсни, а малкото квартални градинки са затиснати под облак от прах.