— Така ми се струва. Почвам да пиша статията, а после ще я разширя, когато научим повече неща.
— Ок.
Гюнешен затваря. Хенинг връща мобилния си телефон в джоба на якето, без да мести очите си от картичката. Вдига фотоапарата и прави снимка, фокусирайки върху текста.
„Ще продължа работата ти.
Ще се видим на края на времето.
Снижава фотоапарата и го оставя да увисне около врата му. Препрочита думите, след което започва да оглежда лицата на събралите се наоколо студенти.
„Къде си, Анете? — чуди се той. — И каква работа смяташ да завършиш?“
13
Детектив Бругелан сваля якето си и го окача на закачалката в кабинета си. След това тръгва надолу по коридора и чука на вратата на сержант Санлан. Тайно надявайки се да я завари обладана от еротична фантазия за него той не чака отговор и отваря вратата. За съжаление, тя сякаш изобщо не разбира похотливите му намеци, защото досега не е обърнала внимание на нито един от тях. „Може би съм твърде директен. Или може би е, защото съм женен“ — мисли си Бругелан и влиза.
Санлан седи пред компютъра си и пише. Не вдига глава, когато Бругелан нахълтва в кабинета й.
— Готова ли си? — пита той. Тя вдига един пръст, след което продължава да набира текст на клавиатурата със скоростта на тайландска масажистка.
Бругелан се оглежда. „Типичен женски кабинет“ — мисли си той. Чист и подреден, всички документи събрани на купчини, чаша с две сини химикалки и една червена, телбод и перфоратор, лепящи се листчета, дневник, отворен на днешната дата, но без уговорени срещи, черни папки на рафтовете зад бюрото й, полицейски журнали и справочници на отделен рафт. Розите в стъклената ваза на бюрото са дългостеблени и свежи, в една дървена купа има ябълки и круши, напълно зрели, разбира се, а до тях — кактус, който изобщо не е прашен.
„Ти също си бодлива като кактус, Санлан — мисли си Бругелан, изучавайки съсредоточеното изражение на лицето и. Бодлива си, но в това има нещо възбуждащо“. Той се опитва да вдиша уханието й, без тя да забележи. Не си слага парфюм. Или може би си слага, но той е твърде дискретен.
Повечето жени, с които е спал, имат навика да се пръскат с толкова сладки и тежки парфюми, че след това все е трябвало да си взима дълги душове. Желанието му да ги изчука отново, се изпарява в мига, в който си спомня парфюмите им.
Със Санлан няма да е така. О, не. Той си представя как лежи до нея, потен и щастливо изтощен след продължителния, чувствен и див секс. Без обичайното неловко мълчание и мисли, насочени към това колко скоро ще дойде таксито му.
„Трябва да е лесбийка — заключва той, — щом не иска да ме изчука.“
Санлан натиска „Enter“ малко по-силно, отколкото е необходимо и принтерът започва да бълва листа. Тя става, отива до принтера и взима малката купчина, която е изплюта.
— Готова съм — заявява тя, без да се усмихне.
Проклятие. Бругелан й отваря вратата. Санлан излиза и те се насочват към стаята за разпити, където ги чакат Махмуд Мархони и неговият адвокат.
Първото впечатление на Бругелан, когато поглежда Махмуд Мархони, е „твърде много дюнери и твърде малко физически упражнения“. Качил е няколко килца от последния път, когато го е видял. Въпреки това носи плътно прилепнала тениска. Около ханша му виси обръч от тлъстини. „Ако искам да отвращавам жените — мисли си Бругелан, — ще направя точно това.“
Лицето на Мархони е кръгло. Бругелан преценява, че брадата му е на около седмица, но се е обръснал под брадичката, оформяйки триъгълник. Кожата му е кестеново кафява. Висок е малко под метър и седемдесет, но има самочувствието на човек, който не се притеснява от ниския си ръст и наднорменото си тегло.
Изражението на Мархони е предизвикателно, сякаш казва: „Какво зяпаш, прасе?“ Бругелан е виждал подобно изражение стотици пъти. Виждал е всичко. Вече знае точно как ще протече разпитът.
Адвокатът на Мархони, Ларш Индрехауг, е гнусна твар, посветила живота си на това да защитава други гнусни твари в съда. Всички го мразят и го считат за чакал, който използва пропуски в закона, за да връща изнасилвачи, наркотрафиканти и други отрепки обратно на улицата. Той е висок, мършав и длъгнест. Косата му постоянно влиза в очите и той я приглажда назад с ръка.
Бругелан и Санлан сядат срещу Индрехауг и неговия клиент. Бругелан започва пръв, минава през всички формалности и зяпва Мархони.
— Защо побягна, когато дойдохме да говорим с теб?