Мархони свива рамене. „Продължавай да си играеш игрички“ — мисли си Бругелан.
— Защо изгори лаптопа си?
Същият отговор.
— Какво имаше на него?
Пак мълчание.
— Знаеш, че рано или късно ще открием, нали? Можеш да направиш живота си по-лесен, като ни помогнеш и ни спестиш малко време.
Мархони му хвърля поглед, изпълнен с презрение. Бругелан въздъхва.
— Какво можеш да ми кажеш за връзката ти с Хенриете Хагерюп?
Мархони дори не го поглежда. Индрехауг се накланя към него и прошепва нещо в ухото му, което нито Бругелан, нито Санлан могат да чуят.
— Тя ми беше гадже — отговаря Мархони на лош норвежки.
— От кога сте заедно?
— От около година.
— Къде се запознахте?
— На концерт.
— На какъв концерт?
— Нима това на какъв концерт са се запознали има някакво отношение към разследването? — намесва се Индрехауг.
Бругелан му хвърля мръсен поглед. Адвокатът го поглежда предизвикателно от името на клиента си.
— Опитваме се да установим какъв е бил характерът на връзката, която клиентът ви е имал с жертвата — обажда се Санлан.
Този път Бругелан решава да не поглежда към нея. Вместо това поглежда изпитателно към Индрехауг, но той изобщо не се впечатлява.
— Какъв концерт? — повтаря въпроса си Бругелан.
— Ноори.
— Ноори?
— На фестивала „Мела“.
— Ноори е сравнително известна пакистанска рок група — казва Санлан.
Този път Бругелан поглежда към нея, защото е вбесен от това, че го прекъсва.
— Членовете на групата са двама братя от…
— Да, ясно.
За първи път от началото на разпита нещо, различно от презрение, се изписва на лицето на Мархони. Той поглежда към Санлан с подобие на интерес. Бругелан забелязва това и й прави знак да поеме щафетата. Санлан се придвижва малко по-близо до масата.
— Кога видя Хенриете за последен път?
Мархони се замисля.
— Вчера следобед.
— Можеш ли да бъдеш по-точен?
— Беше у нас, докато свърши „Хотел Сесар“3.
— Гледали сте „Хотел Сесар“?
— Какво значение има това? — пита Индрехауг. Бузите му са почервенели от възмущение. Очевидно си пада по червеното вино. Санлан вдига ръце в извинителен жест.
— За какво си говорехте?
— За това-онова.
— Като например?
Индрехауг отново прошепва нещо в ухото на Мархони.
— Не е твоя работа.
Санлан се усмихва. Накланя се към Бругелан, имитирайки представлението от другата страна на масата, но Бругелан спира да слуша, когато осъзнава, че не го кани да отидат у тях, след края на този скучен разпит — думи, които е мечтал да чуе от устата й от толкова време.
— Къде отиде тя след края на „Хотел Сесар“?
— Не знам.
— Не знаеш? Не я ли попита?
— Не.
— Понякога прекарва нощта в твоя апартамент, нали?
— Да, понякога.
— Но вчера не си я питал защо няма да остане?
— Не.
Санлан въздъхва. Безизразната маска на Мархони остава непокътната.
— Чувал ли си за парка „Екеберг“? — пита го тя.
— Не.
— Бил ли си някога там?
— Не си спомням да съм бил.
— Ходил ли си там да гледаш мачове от Купата на Норвегия?
— Не се интересувам от футбол.
— Нямаш ли братя или племенници, които играят? Не си ли ходил там, за да гледаш техни мачове?
Той клати глава и в очите му заиграват весели пламъчета.
— Играл ли си някога крикет там?
Кани се машинално да отвърне „не“, но се поколебава секунда по-дълго, отколкото трябва. Бругелан си отбелязва „Ходил е в «Екеберг», но ни лъже“. Санлан прочита изречението и продължава:
— Притежаваш ли електрошоков пистолет?
Реакцията му е такава, сякаш току-що са му задали най-глупавия въпрос на света.
— Какво дали притежавам?
— Не ми ги разправяй тези. Знаещ какво е електрошоков пистолет. Не ходиш ли на кино? Не гледаш ли полицейски сериали?
Той отново клати глава и се усмихва самодоволно.
— Не харесвам ченгетата.
— Каква е целта на тези въпроси? — пита Индрехауг.
— Ще стигнем и до нея — отговаря Бругелан, опитвайки да запази тона си учтив. Санлан се подготвя за атака. Вади лист хартия.
— Жертвата бе открита с белези на врата. Сравнихме ги и открихме, че са били направени с електрошоков пистолет. Предполагам, че знаете какво е това.