Тя плъзга листа по масата към тях и го обръща, за да го видят. Близък план на врата на жертвата. Двете изгаряния с цвят на ръжда се виждат съвсем ясно. Индрехауг взима снимката и я разглежда.
— Има много различни модели, но електрошоковият пистолет се използва тогава, когато искаш да парализираш, а не да нараниш жертвата си. Когато искаш да предизвикаш безпомощно състояние. За да можеш после да я сложиш в дупка и да я заровиш.
Санлан поглежда към Мархони, но той продължава да не се влияе от думите й.
— Не изглеждаш много разстроен или натъжен за човек, чиято приятелка е била убита по един изключително брутален начин — продължава тя. Това е въпрос, а не твърдение. Мархони отново свива рамене.
— Не ти ли е пукало за нея?
Той облизва нервно устните си.
— Не си ли я обичал?
Бузите му почервеняват.
— Може би вчера тя е скъсала с теб. Затова ли я уби?
Вече е бесен.
— Може би е имала друг любовник. Може би й е писнало от теб.
Мархони тръгва да става, но Индрехауг слага ръка на рамото му.
— Сержант…
— Затова ли я уби?
Мархони поглежда Санлан така, сякаш иска да я разкъса на парчета.
— Така ли я гледаше, когато взе камъка и счупи главата й?
— Сержант, достатъчно.
— Кажете на клиента си да отговори на въпроса.
Бругелан кашля в шепа и прави знак на Санлан да се успокои. В стаята става тихо. Бругелан вижда пулсиращата вена на челото на Мархони. Решава да кове желязото, докато е горещо.
— Предварителният оглед на местопрестъплението и медицинският преглед на жертвата разкриха, че тя е правила секс преди убийството. Знаеш ли нещо за това, Мархони? Можеш ли да ни кажеш нещо, което да ни помогне в разследването?
Мархони продължава да гледа свирепо към Санлан, след което мълчаливо се обръща към Бругелан. Не казва нищо.
— Въпреки че не гледаш полицейски сериали, сигурно знаеш, че най-хубавото нещо, което един убиец може да остави на местопрестъплението, е семенната си течност, нали? Най-хубавото за нас, разбира се. ДНК. Чувал ли си това съкращение?
Никакъв отговор. „Студенокръвно копеле“ — мисли си Бругелан.
— Снощи, точно в 21 часа и 17 минути, ти си получил есемес от Хенриете Хагерюп.
Зениците на Мархони се свиват. Бругелан забелязва това.
— Спомняш ли си какво пишеше в този есемес?
Той вижда, че Мархони се опитва да си спомни. Поглежда към листа пред себе си. Отново кашля в шепата си и прочита:
— „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те!“
Бругелан първо поглежда към Мархони, а после към Индрехауг. Дава им време да осъзнаят значението на есемеса, преди да продължи.
— Искаш ли да прочета следващия есемес, който ти е изпратила?
Мархони поглежда към адвоката си. За първи път от началото на разпита, каменната му маска започва да се пропуква.
— Изглежда, че Хенриете е била убита някъде между полунощ и два часа сутринта, няколко часа след като ти е изпратила три есемеса. Ако бях на твое място, щях да започна да говоря за това, което се е случило снощи между вас.
Мархони продължава да мълчи. Бругелан въздъхва и отново поглежда листа пред себе си.
— „Обещавам, че ще ти се реванширам. Дай ми още един шанс, моля те!“
Мархони клати глава.
— Инспекторе, струва ми се, че…
— Позвънил си й след втория есемес, но не ти е вдигнала. Нали така? — пита Бругелан. Мълчанието на копелето започва да го дразни. — „Моля те, отговори ми! Моля те! Никога повече няма да правя така. Обещавам.“ Това е третият есемес, изпратен десет минути по-късно.
Мархони забива поглед в краката си.
— Какво е обещала да не прави пак, Мархони? Какво е било това ужасно нещо, което е направила? Толкова ужасно, че не можеш да ме погледнеш в очите и да ми кажеш?
Нищо.
— Кой е „той“?
Мархони вдига глава, но не поглежда към Бругелан.
— Кой е този мъж, който не означава нищо за нея?
Мархони свива устни, но не казва нищо. Бругелан въздъхва.
— Ок. Не зависи от мен, но ти гарантирам, че по-късно днес ще бъдеш изправен пред съдия, който ще нареди да бъдеш върнат в ареста. Ако бях на мястото на адвоката ти, щях да те подготвям за между петнадесет и двадесет години, прекарани на закрито.
— Не съм я убил.
Гласът му е слаб, но Бругелан вече е станал от стола. Навежда се над масата и натиска един бутон.