Той се наслаждава на тази част от работата си. „Нетависен“ е страхотна първа работа за един начинаещ журналист, въпреки че повечето от тях не осъзнават, че шофират болид от „Формула 1“ по улица, която става все по-задръстена от други автомобили. Всъщност повечето му подопечни не успяват да се адаптират към този начин на живот, към този начин на мислене и работа. И проблемът се крие в това, че веднага след като някой от тях се докаже като добър онлайн репортер, той или тя напуска. Добрите онлайн репортери рано или късно получават предложения за работа на друго, по-добро място, на пълен работен ден.
Хайди напуска след едва четири месеца. Получава предложение от „Дагбладет“, на което просто не може да откаже. Хенинг не я обвинява. Все пак е „Дагбладет“. Повече престиж. Повече пари. Хайди иска и двете, и то веднага. И ги получава.
„А сега ми е шеф — мисли си той. — По дяволите. Това ще свърши зле.“
— Радвам се, че пак те виждам на работа, Хенинг — продължава да го ласкае Коре.
— Ммм — отговаря Хенинг.
— Сутрешна планьорка след десет минути. Ще дойдеш, нали?
— Ммм — отговаря отново Хенинг.
— Чудесно. Чудесно. Трябва да тръгвам. Закъснявам за среща.
Коре се усмихва, вдига два палеца и хуква. По пътя си шляпва някого по рамото, след което изчезва зад завоя. Хенинг клати глава. След това сяда на стол, който скърца и се клатушка като лодка. До клавиатурата лежи нов червен бележник, все още неразпечатан. Четири химикалки. Предполага, че нито една от тях не пише. Купчина принтирани листа. Веднага се сеща, че ги принтира за една история, върху която работеше. Древен мобилен телефон, който заема твърде много място. Кутия с визитки. Неговите визитки.
Очите му се спират на снимка в рамка, сложена под ъгъл на бюрото. На нея има двама души — жена и момче.
Нора и Юнас.
Зяпва ги, без да ги вижда. Не се усмихвай. Моля те, не ми се усмихвай.
Всичко ще се оправи. Не се бой. Ще се погрижа за теб.
Посяга към снимката, взима я, но после отново я оставя на бюрото.
С лицето надолу.
4
Сутрешните планьорки. Ядрото на всеки вестник, където се очертава разписанието за деня, разпределят се различните задачи и всички истории се степенуват по значимост на основата на критерии като актуалност, важност и, в случая на „Новините 123“, потенциален брой читатели.
Всеки новинарски отдел започва деня със своя собствена сутрешна планьорка. Спорт, бизнес, изкуство, национални и международни новини. Съставят се списъци с потенциални истории. На този етап една сутрешна планьорка може да послужи за вдъхновение. Добрата история често получава развитие посредством разисквания, докато лошите се изоставят след консенсус — защото са скучни или маловажни, или защото друг вестник е публикувал нещо подобно преди две седмици. След това различните редактори се срещат, за да може всички да са информирани относно историите, които се развиват — включително и дежурният редактор.
Планьорките са единственото нещо, което не му е липсвало. Още преди да е започнала, Хенинг знае, че тази планьорка е пълна загуба на време. Той отговаря за криминалните новини — убийства, мръсотии, зло. Защо му трябва да знае какво се случва в света на спорта? Или че Брус Спрингстийн се развежда? Може да прочете статията по-късно във вестника, ако поиска. И ако въпросният репортер напише нещо, което си струва да бъде прочетено. Редакторът на финансовите новини и спортният редактор обикновено не разбират нищо от изкуство и обратното, което означава, че една планьорка просто няма как да бъде продуктивна. Освен това всеки редактор е твърде зает със собствения си отдел, за да дава ценни идеи на колегите си. Въпреки всички тези неща ръководството на вестника настоява планьорките да се провеждат и точно поради тази причина Хенинг влиза в съвещателната зала, чиято маса блести като наскоро полирано огледало. По средата има куличка от пластмасови чаши и кана с вода. Предполага, че водата е застояла.
Сяда на стол, който е твърде неудобен за дълги разисквания, и избягва да поглежда към останалите, които се настаняват около масата. Хенинг не умее да води непринудени разговори, а освен това е сигурен, че всички знаят кой е и не се чувстват особено приятно в присъствието му.