„Той защо е тук?“
„Не е редактор.“
„Чух, че е изпаднал в нервна криза.“
Коре Йелтланд пристига последен и именно той затваря вратата.
— Ок, да започваме — провиква се той и сяда в единия край на масата. Оглежда се.
— Или чакаме някой друг?
Никой не му отговаря.
— Добре, да започваме с международните новини. Кнут. Какво имаш за нас днес?
Кнут Хамерстад, редактор на отдела за международни новини, кашля и оставя чашата си с кафе на масата.
— Задават се избори в Швеция. Съставяме профил на всеки, който потенциално може да стане министър-председател — кой е и за какво се бори. Самолет се е разбил в Индонезия. Разследващите подозират, че е било терористичен акт. В момента издирват черната кутия. В Лондон са арестували четири заподозрени в тероризъм. Чух, че планирали да взривят парламента.
— Страхотно заглавие — реве Коре. — Майната им на шведските избори. Не губи много време със самолетната катастрофа. На никой не му пука, освен ако не са загинали норвежци.
— Проверяваме за това, разбира се.
— Добре. Задвижи историята с терористите. Искам подробности, какво точно са смятали да направят и какво се е объркало, потенциален брой на жертвите и така нататък.
— Заемам се.
— Супер. Следващият.
Рике Рингхайм седи до Кнут Хамерстад. Рике редактира статиите за секс и клюки. Най-важният отдел на вестника.
Коре се провиква:
— Рике, какво си ни забъркала днес?
— Ще интервюираме Кари Олсон.
Рике цялата сияе от гордост. Хенинг я поглежда и се чуди дали осъзнава, че лицето му е една голяма питанка.
— Коя, по дяволите, е Кари Олсон? — пита Коре.
— Авторката на „Как да получа десет оргазъма на ден“. Бестселър в Щатите, на челно място в класациите в Германия и Франция. В момента е в Норвегия.
Коре пляска с ръка. Звукът отеква в стаята.
— Велико!
Рике се усмихва самодоволно.
— Освен това има норвежки корени.
— Още по-добре. Друго?
— Започнахме анкета. „Колко често правите секс?“. Вече имаме доста посещения.
— Още един магнит. Привлича всеки читател. Хе-хе.
— Имаме и още един хит: интервю със сексолог, който казва, че сексът е най-важното нещо във всяка връзка. Мога да го пусна по-късно днес.
Коре кима.
— Много добре, Рике.
Той продължава нататък, сякаш е под пара.
— Хайди?
Хенинг досега не е забелязал Хайди Шус, но сега го прави. Тя все още е твърде слаба. Скулите й са изпити, гримът около вдлъбнатите й очи е твърде ярък и си е сложила червило, чийто цвят му напомня за фойерверки и евтино шампанско на нова година. Тя се навежда напред и се изкашля.
— Няма две мнения по въпроса коя е голямата новина днес: убийството в парк „Екеберг“. Информираха ме, че наистина е убийство. И то брутално. По-късно ще има полицейска пресконференция. Ще изпратя Ивер и той ще покрива историята до края на деня. Вече говорих с него.
— Страхотно. Може би Хенинг трябва да отиде с него на пресконференцията. Нали, Хенинг?
Хенинг подскача, когато чува името си.
— Ммм?
Гласът му е станал писклив. Звучи като деветдесетгодишен старец, който се нуждае от слухов апарат.
— Убийството в парка „Екеберг“. Пресконференция по-късно днес. Едно добро начало за теб, нали?
От деветдесетгодишен дядка до зелен новобранец за броени секунди. Той прочиства гърлото си.
— Да, добре.
Чува гласа, но не го разпознава като свой.
— Супер. Предполагам, че всички познавате Хенинг Юл. Той няма нужда от допълнително представяне. Знаете какво е преживял, така че го накарайте да се почувства като у дома си. Никой не заслужава това повече от него.
Мълчание. Лицето му гори отвътре. Броят на хората в стаята сякаш се е удвоил през последните десет секунди и всички го зяпат. Иска да избяга. Но не може. Така че вдига глава и вперва поглед в една точка на стената, малко над главите на всички, с надеждата да ги заблуди, че гледа към някой друг.
— Времето лети. Закъснявам за среща. Нещо друго, което трябва да знаеш, преди да хукнем да гоним кликванията?
Коре говори на дежурния редактор — мъж с черни очила, когото Хенинг никога преди не е виждал. Той понечва да отговори на въпроса, но Коре вече е скочил от стола си.
— Край на планьорката.
Излиза.
— Уле и Андерс, бихте ли ми изпратили списъците си, ако обичате?