Гласът на дежурния редактор е мек. Никой не му отговаря. Хенинг с радост осъзнава, че планьорката е свършила. Но после всички стават и се отправят към вратата, където става задръстване. Хора дишат във врата му, блъскат се, без да искат, в него. Дробовете му веднага се свиват. Изпитва остра клаустрофобия, но някак си успява да се овладее — не избутва никого от пътя си, не изпада в паника.
Вече навън, той си поема облекчено дъх. Челото му гори.
Убийство толкова скоро. Хенинг се е надявал завръщането му да е по-спокойно, да има време да се почувства уютно на работното си място, да прочете важни статии, които е пропуснал, да навакса с нещата, които са се случили, докато го е нямало, да установи контакт със стари източници, да си припомни уменията на занаята, да си възвърне работните навици, да открие къде държат всичко, да се запознае с новите си колеги, постепенно да се аклиматизира. Сега няма време за нито едно от тези неща.
5
Хенинг се отправя към бюрото си, очаквайки най-лошото. По време на планьорката Хайди сякаш не го е забелязала, но сега веднага се завърта на стола и го пронизва с поглед. Изправя се, дарява го с най-ярката си усмивка „Колгейт“ и протяга ръка.
— Здрасти, Хенинг.
Работа. Учтивост. Фалшиви усмивки. Той решава да се включи в играта. Стиска ръката й.
— Здравей, Хайди.
— Радвам се, че се върна.
— И аз се радвам.
— Това е… ами… добре.
Хенинг я поглежда в очите. Както винаги, от тях се излъчва настойчивост. Тя е амбициозна за себе си и за другите. Той се подготвя за речта, която досега е репетирала.
„Хенинг, едно време ти ми беше началник. Но времената се променят. Сега аз съм твой началник. И очаквам от теб да… и т.н. и т.н.“
Изненадан е, когато тя не започва да я рецитира. Вместо това го изненадва за втори път.
— Съжалявам за това, което… което се случи. Просто искам да ти кажа, че ако има нещо, от което се нуждаеш, като например още време, за да се възстановиш, просто ми кажи. Ок?
Гласът й е топъл като камък, напечен от слънцето. Благодари й за загрижеността, но за първи път от много време чувства нужда да се захване с нещо.
— Значи Ивер ще ходи на пресконференцията? — пита той.
— Да, снощи работи до късно, така че ще отиде направо там.
— Кой е Ивер?
Хайди го поглежда така, сякаш току-що е изказал мнението, че земята е плоска.
— Шегуваш ли се?
Той клати глава.
— Ивер Гюнешен? Не знаеш кой е Ивер Гюнешен?
— Не.
Хайди едва успява да удържи смеха си. Но се овладява, сякаш току-що е осъзнала, че разговаря с дете.
— Наехме Ивер от „Ве Ге Нет“ миналото лято.
— Така ли?
— Беше страхотен репортер за тях и сега е страхотен репортер за нас. Знам, че ТВ2 отчаяно искат да ни го отнемат, но досега Ивер ни е верен.
— Разбирам. Значи му плащате добре.
Хайди го поглежда така, сякаш е изпсувал в църква.
— Ъъъ… аз не отговарям за тези неща, но…
Хенинг кима и се прави, че слуша аргументите, които му излага. Чувал ги е и преди. Вярност. Идея, която отдавна е загубила своята давност в света на журналистиката. Ако се постарае, може да назове двама репортери, които би описал като „верни“. Останалите са кариеристи, готови да работят за всеки, който им предложи по-дебела заплата, или са толкова безполезни, че просто не могат да си намерят работа на друго място. Когато един сравнително неизвестен репортер на „Ве Ге Нет“ е нает от конкурентно онлайн издание и после откаже оферта от ТВ2, със сигурност става дума за пари. Винаги става дума за пари.
Хайди изразява надеждата, че той и Ивер ще се разбират добре. Хенинг кима и казва „ммм“. Добър е в казването на „ммм“.
— Ще се запознаете на пресконференцията и после ще решите как да си разпределите работата по тази история. Много брутално убийство.
— Какво се е случило?
— Моят източник ми каза, че жертвата е била открита в палатка, наполовина погребана и убита с камъни. Предполагам, че полицаите имат различни теории. Най-очевидната от тях е тази, че убиецът е чужденец.
Хенинг кима, но не харесва очевидните теории.
— Дръж ме в течение на работата си, ако обичаш — казва тя. Той отново кимва и поглежда към бележника на бюрото си, все още неразпечатан. Чевръсто разкъсва целофана и пробва една от четирите химикалки до него. Не пише. Пробва другите три.
Мамка му.
6
Разстоянието от улица „Уртегата“ до полицейски участък „Грьонланд“, където ще се проведе пресконференцията, не е голямо. Хенинг не бърза, разхождайки се из района, който Стуре Скипсруд, неговият главен редактор, е описал като „Мека за пресата“, когато „Новините 123“ са се преместили тук. Според Хенинг това е едно много подходящо описание. Тук е централата на „Нетависен“, а „Дагенс Нерингслив“ има ултрамодерна офис сграда наблизо. Ако се пренебрегне пътната настилка от чакъл, залят с катран и температурата, този район на града спокойно може да се намира в Могадишу. Въздухът ухае на смесица от различни екзотични подправки.
Хенинг си припомня последния път, когато е минал по този път. Мъж, който е интервюирал, се е самоубил няколко часа по-късно. Полицията и роднините на мъжа са искали да знаят дали нещо, което Хенинг е казал, е отворило наново стари рани и е тласнало мъжа към самоубийство.
Хенинг си го спомня много добре. Паул Ерик Холмен, малко над четиридесетте. От компанията, в която Холмен е работил, са изчезнали два милиона крони и Хенинг е предположил, че луксозната ваканция, от която Холмен току-що се е върнал, и ремонтът на семейната вила в Егедал биха могли да обяснят къде са отишли липсващите пари. Разбира се, източниците му са надеждни. Гузната съвест на Холмен, както и страхът от затвора, са му дошли твърде много и поради това Хенинг се озовава в една от многото стаи за разпити в полицейския участък.
Не след дълго са го пуснали да си ходи, но неколцина завистливи репортери преценяват, че историята заслужава два-три параграфа. Хенинг разбира, че случилото се е новина, въпреки че най-вероятно Холмен и без това е щял да се самоубие. Лошото е, че подобни истории е трудно да пренебрегнеш.
Човешката памет е избирателна в най-добрия случай и неточна в най-лошия. Когато съмненията се посеят, не отнема много време, преди догадките да се превърнат във факти, а подозренията — в присъда. Хенинг е отразявал безброй убийства, при които заподозреният, обикновено близък роднина (или с други думи съпругът на жертвата), е извикан за разпит (или с други думи арестуван) и всички доказателства сочат към него. По-късно полицията открива истинския убиец. Междувременно медиите правят всичко възможно, за да разкрият лични подробности от живота на заподозрения, които да очернят името му. Медийна практика.
В краткосрочен план истината е добър приятел, но съмненията никога не се разсейват. Не и сред хората, които не знаят. Хората помнят това, което искат да помнят. Хенинг подозира, че има такива, които не са забравили ролята му в смъртта на Пол Ерик Холмен, но това не го тревожи. Той няма нищо против да живее с тази роля, въпреки че полицаите са го нахокали за това, че се е опитал да свърши тяхната работа.
Свикнал е с това.
Или поне е бил.