Чуди се дали да не пресече на червено. Светофарът е мъчително бавен. Отново поглежда огледалото, но не вижда сребрист мерцедес. Вдига глава. Коли фучат и в двете посоки, но постепенно започват да забавят. Светва жълто, той дава газ и завива наляво, като успява да мине през зебрата, още преди първия пешеходец да стъпи на улицата. Отново е в „Хаусмансгате“ и отново проверява страничното си огледало: не вижда А-2052. Продължава да кара. Знае, че колите зад него трябва да се движат по-бавно от обикновено, но не възнамерява да ги пусне да го изпреварят. Още един пешеходец, който пресича улицата. Хенинг профучава покрай училище „Илвебакен“. Вижда ученици, които пушат отвън. Не след дълго стига „Рустедсгате“. Още един червен светофар. Проклятие. Нарежда се възможно най-отпред и се обръща, за да види къде е таксито. Вижда други таксита, но не и А-2052. Още не. Но може би ще го настигне след броени секунди. Тогава какво? „Непременно знаят къде отивам — мисли си той. — Знаят къде се намира институтът «Вестердал», нали карат таксита!“ Хенинг стига пешеходна пътека и я пресича. Забелязва злобния поглед, който му хвърля един пешеходец, но не му пука. Качва се на тротоара и ускорява. Кара по тротоара до следващата улица. Поглежда наляво и вижда само сгради и бетон. Таксито няма как да го настигне сега. „Ох, прекрасна малка «Веспа»!“
Ускорява надолу по улицата, стига „Фреденсборгвайен“ и влиза в паркинга на института. Вижда електрическа подстанция и паркира веспата зад нея, така че да не се вижда от улицата. Сваля каската си и се оглежда. Не вижда А-2052. Въпреки че таксито едва ли е много далече. Насочва се към двора на института.
Веднага забелязва Туре Бенджаминсен. Изкушава се да отиде при него, но има твърде много хора наоколо. А и какво може да го попита? „Виждал ли си Ингве Фолдвик? Знаеш ли, че е изчезнал?“ Хенинг изведнъж осъзнава, че не е напълно сигурен защо е дошъл. „Какво си бях въобразил, че ще видя или науча, когато стигна тук?“ — пита се той. Едва ли Фолдвик и жена му се крият в института. Може би се е надявал, че някой студент или колега от персонала ще знае къде са отишли? Не е сигурен дали някой тук изобщо знае какво се е случило.
Хенинг клати глава, поразен от своята прибързаност. След това се обръща и сърцето му спира. Гледа право в очите на Анете Скопум.
61
Бярне Бругелан крачи неспокойно из кабинета си. Преди малко на екрана на компютъра му е изскочило изнуреното лице на съдебния лекар Ан-Мари Сара, за да му докладва за най-новите открития, свързани с лаптопа на Мархони. „Сега разпитът ще бъде още по-интересен. Но точно в този момент не искам да съм тук — мисли си Бругелан. — Какво, по дяволите, става с Ингве и Ингвилд Фолдвик? Защо никой не може да ги открие?“
Бругелан клати глава. Санлан чука на вратата му и пита дали е готов. „Готов съм — мисли си той. — Никога не съм бил по-готов през живота си.“
Както обикновено, Ларш Индрехауг е възмутен от името на клиента си, когато Санлан и Бругелан ги канят в стаята за разпити и се заемат с формалностите.
— И така, каква е днешната тема? — пита саркастично Индрехауг, когато Бругелан свършва. — Любимият цвят на клиента ми? Любимата му кола?
Адвокатът кимва на Мархони. Бругелан се усмихва. Вече не чувства никаква умора, а думите на гнусния Индрехауг карат кръвта му да закипи. Плъзга лист хартия по масата и го оставя по средата между тях, за да могат и двамата да го прочетат. Мархони се навежда и поглежда към листа, но веднага извръща поглед. Поклаща глава. Бругелан забелязва жеста.
— Какво е това? — пита Индрехауг.
— Не е ли очевидно? — отговаря Бругелан. — Но може би искате да ни обясните, господин Мархони?
Мархони не реагира по никакъв начин.
— Добре тогава, ще го направя вместо вас — казва Бругелан, обръщайки се към Индрехауг. — Вярвате или не, клиентът ви има силно развито чувство за ред. Иска всяко нещо да е на мястото си. Може би сте бил в апартамента му? Чист и подреден. Документът пред вас е принтирана таблица „Excel“, която открихме в лаптопа на клиента ви — този, който се опита да изгори. Може би разбирате защо?