Индрехауг внимателно разглежда документа. Вижда имена, телефонни номера и имейл адреси.
— Една бърза проверка ще ви разкрие, че това са много лоши хора. Наистина лоши. Мъже, които наводняват улиците ни с дрогата, с която се друсат децата ни и която ги превръща в лоши хора.
Индрехауг бута документа обратно към Бругелан и изсумтява.
— Това не доказва нищо. Клиентът ми може да има редица легитимни причини да държи тази информация в компютъра си. Това, че си посетил страницата на „Рема 1000“ не означава, че пазаруваш там. Имената, които сте открили в компютъра на клиента ми, със сигурност не доказват, че той е убил някого.
— Да, прав сте за това — отговаря Бругелан и се усмихва. — Но как ще обясните това?
Плъзга друг лист към Индрехауг и Мархони.
— Тази снимка също бе открита в компютъра на клиента ви. Всъщност открихме няколко интересни снимки.
Индрехауг дръпва листа към себе си. Мархони не поглежда към снимката, на която е в компанията на мъж с кожено яке. На гърба на якето има емблема от пламъци. Лицето на мъжа се вижда ясно.
— Това е клиентът ви, в компанията на мъж на име Абдул Себрани. Ако проверите списъка, който ви показахме, ще видите, че името му фигурира там. Снимката е направена по време на доставка на кокаин от ЛМО, „Лошите момчета на огъня“, на клиента ви рано тази пролет. Направена е във „Випетанген“. Виждате ли водата на заден фон?
Индрехауг изучава снимката. Образът е ясен, тъй като снимката е била направена с телеобектив от голямо разстояние.
— Помните ли къде е трябвало да занесете наркотиците, господин Мархони? — пита Бругелан.
Никакъв отговор.
— Имаме още такива снимки. Предполагам, че вашият клиент е искал да се застрахова, в случай че бизнес партньорите му решат да се отърват от него. Или вече са започнали да ви заплашват, господин Мархони?
Мархони не обръща внимание на въпроса.
— Клиентът ви е бил дребна риба. Но когато приятелката му беше отрита мъртва и ние почукахме на вратата му, той е осъзнал, че лаптопът му може да го инкриминира. Както и ЛМО. Затова се опитахте да го изгорите, нали? За да унищожите доказателствата.
Бругелан първо поглежда към Мархони, а после към Индрехауг. Адвокатът не му обръща внимание, а вместо това се навежда към клиента си. Прошепва му нещо.
„Право в десетката“ — мисли си Бругелан. Поглежда Санлан, надявайки се, че тя споделя мнението му, но както винаги изражението й е трудно за разчитане.
— Брат ви беше фотограф, нали? — пита тя. Мархони се обръща към нея, но не отговаря.
— Той е направил снимките, нали? Той ги е качил на лаптопа ви.
Мархони продължава да мълчи, но няма нужда да казва каквото и да било.
— Къде са другите ви роднини, Махмуд?
Мархони гледа Санлан право в очите, но изведнъж свежда поглед и прошепва:
— Пакистан.
— Какво ще се случи с тях?
— Какво имате предвид?
— Кой ще им изпраща пари сега?
Мархони отново свежда глава.
— Знаем, че всеки месец сте им изпращали големи суми. Баща ви има тежко заболяване на мозъка. Парите са за лечението му. Сумите варират, но смятам, че това се дължи на валутния курс. Вие живеете с това, което изкарвате от таксито, а парите, които ви плащат, за да пренасяте наркотици и да карате членове на бандата из Осло, изпращате в Пакистан. Така стоят нещата, нали?
Мархони не отговаря.
— Искате ли да промените показанията си, Махмуд? — вмъква Бругелан. — Искате ли отново да ви питам дали познавате Захирулах Хасан Минтроза? Или Ясер Шах?
Мархони мълчи. Бругелан го чака да се пропука.
— Ще ги убият — прошепва Мархони след дълга пауза.
— Кои са те, Махмуд?
— Хасан и неговите хора.
— Кого ще убият?
— Семейството ми. Ако ги предам. Исках да се откажа, от много време търся начин да се измъкна, но те започнаха да ме заплашват.
— И в отговор сте решил да снимате сделките?
Мархони кимва.
— И те са разбрали?
Кимва два пъти.
— Отговорете на въпроса.
— Да.
— Значи убийството на брат ви е било послание? Дръж устата си затворена или ще избием всичките ти роднини?
Той кимва три пъти.
— Отговорете на въпроса, ако обичате.