— Да.
— От кога сте в играта, господин Мархони? Кога започнахте?
Той въздъхва.
— Малко след като взех лиценза си за такси. Започнах да карам за Омар, тъй като вече се познавахме и след време той ме попита дали искам да припечелвам допълнителни пари. Казах, че искам, защото баща ми беше болен и отначало трябваше само да карам и да правя доставки. Но след това започнаха да искат повече неща. Накрая се опитах да напусна.
— Но сте знаел твърде много и не са могли да рискуват, нали?
— Да.
Бругелан поглежда Индрехауг, който прокарва пръсти през косата си. Опитва се да я махне от очите си, но тя все влиза в тях.
— Какво искате? — пита адвокатът.
— Какво искаме? Искаме голямата риба. Искаме да знаем кой снабдява бандата с наркотици и как те влизат в страната. И това е само началото. Сигурен съм, че можете да си представите останалото.
Индрехауг кимва.
— Смятате, че клиентът ми ще свидетелства срещу ЛМО?
— Разбира се.
— Въпреки заплахите срещу семейството му в Пакистан?
Бругелан поглежда адвоката и въздъхва. След това се обръща към Мархони.
— Знаем, че не сте убил Хенриете Хагерюп.
Мархони вдига глава и поглежда Бругелан.
— Има голяма вероятност съвсем скоро да ви освободим, но само ако ни съдействате.
Мархони изглежда заинтригуван. Обръща се към Индрехауг, който поглежда Бругелан.
— Предлагате сделка на клиента ми?
Бругелан поглежда към Санлан, усмихва се и отново връща поглед към Индрехауг.
— Можете да се обзаложите, че ще го направим.
62
Хенинг е толкова шокиран да види Анете в института, че загубва дар слово. Просто стои и я гледа втренчено. Бил е сигурен, че се е скрила някъде. Сега започва да се чуди дали Анете не е като него. Може би просто й е писнало да гледа през рамо и предпочита да се изправи лице в лице със страховете си, вместо да ги остави да съсипят живота й.
Тя прави опит да мине покрай него.
— Здрасти — казва най-накрая той.
— Здрасти.
Известно време се гледат, като всеки чака другия да каже нещо.
— Прочетох сценария — започва Хенинг, въпреки че тя сигурно знае това. Анете кимва.
— Освен това го показах на полицията.
— Да, предположих, че ще го направиш.
— Говориха ли с теб?
— Не. Опитаха се, но аз не си вдигах телефона.
Хенинг се мръщи.
— Защо?
— Просто така.
Казва го, без да се изчерви и без да изглежда виновна. Хенинг изучава лицето й.
— Но смятам сега да го направя.
— Така ли? Защо? Защо сега?
— Защото мисля, че знам кой е убил Хенриете.
Хенинг едва я чува. Заинтригуван, той прави крачка напред.
— Кой?
Чува вълнението в собствения си глас. Анете се оглежда, за да се увери, че са сами. Не са. Но никой не е достатъчно близо, за да чуе думите й.
— Стефан Фолдвик — прошепва тя. Хенинг ахва. Анете изучава реакцията му.
— Защо?
— Прочете ли сценария? — пита тя.
— Да.
— Значи би трябвало да е очевидно.
Анете не пояснява думите си. Хенинг се замисля.
— Семейство Фолдвик са семейство Гордер. В сценария.
Това е полувъпрос — полутвърдение. Анете кимва.
— Ингве е имал връзка с Хенриете, така ли?
Анете отново се оглежда, след което кимва. Очите й са сериозни.
— Стефан сигурно е разбрал.
— Как?
— Не съм сигурна. Може би е открил копие на сценария у дома или на компютъра на баща си? Не знам.
— Ингве не е чел сценария — казва Хенинг.
Анете се мръщи.
— Той ти е казал това?
— Да — признава Хенинг гузно, тъй като знае, че логиката му куца. — Някой друг от института чел ли е сценария?
— Не.
— Актьори, статисти?
— Ние бяхме актьорите и бяхме заснели само първите няколко сцени. Щяхме да завършим снимките по-късно през есента, така че не сме показвали сценария на никой друг. Още не.
Кимва, мислейки, че Ингве трябва да го е излъгал. Все пак е имал копие от сценария. Това е единственото логично обяснение, за което може да се сети, при положение че Стефан е имал копие от сценария. Може би Ингве е осъзнал, че рано или късно ще се разчуе за връзката му с Хенриете и е решил първо да каже на семейството си? По-късно Стефан е открил сценария в кабинета на баща си или го е помолил да му го даде.