— Запази тези глупости за речите си. Но какво общо има това със Стефан?
Хенинг клати глава. Иска да продължи тази дискусия, но знае, че сега не е моментът. Вместо това се замисля за Стефан и „Романс“. Спомня си, от собствените си тийнейджърски години, как момчетата са се заливали с огромни количества афтършейв, за да впечатлят момичетата. Някои дори са пръскали дрехите си. Усмърдявали са съблекалните, класните стаи и дори училищния двор. Може би точно затова палатката все още е воняла на афтършейв, когато Турбьорн Скагестад е открил тялото.
Хенинг осъзнава, че Анете го зяпа. Тя казва:
— Опитах се да накарам Хенриете да махне сюжетната линия със семейство Гордер. Според мен не се вписваше достатъчно добре в посланието на филма. Но тя отказа да ме послуша. Стори ми се малко странно, тъй като всички щяха да разберат за кои хора става дума. А семейство Фолдвик са страдали достатъчно.
— Какво имаш предвид?
— Стефан ми каза за майка си. Че е била изнасилена и…
— Стефан ти е казал това?
— Да.
— От къде познаваш Стефан?
— Миналата година спечели един конкурс със свой сценарий. Исках да заснема филма по него. Историята ми хареса.
— Той не получи ли награда?
— Какво имаш предвид?
— Организаторите на състезанието не му ли обещаха да заснемат филм по неговия сценарий? Това е обичайната награда в подобни състезания, нали?
— Зависи, но в този случай беше различно. Мисля, че спечели няколко хиляди крони и екскурзия до Дания. Стефан беше много развълнуван, когато му предложих да заснема сценария му. Той е добро, умно момче. Но имаше нещо странно в него. Стори ми се, че има психологически проблеми.
— Какво имаш предвид? Какво те е накарало да си помислиш това?
— Не съм сигурна. Трудно ми е да обясня. Може би трябва да прекараш известно време с него, за да забележиш. Понякога беше много щастлив. Смееше се на всичко. Беше превъзбуден. В други случаи мълчеше като риба. Сякаш напълно се затваряше в себе си.
Хенинг кимва и си мисли, че това идеално описва момче, което би отнело собствения си живот, след като е убило някой друг. Ами ако спомените са станали твърде силни? Може би всеки път, когато е затварял очи, Стефан е виждал трупа на Хенриете и отново е преживявал убийството.
Може би в смъртта му няма нищо подозрително? Но тогава защо родителите му са изчезнали?
В този миг започва да вали. Небесата се продънват. Хенинг и Анете хукват към фоайето. Не са единствените, потърсили подслон там. Образува се задръстване, но след по-малко от минута всички са вътре.
Хората се усмихват един на друг, докато тръскат водата от дрехите си. Анете прокарва ръка през мократа си коса. Озовават се до пропуска. Плитките е там, но приятелката му я няма. Погледите им се срещат и двамата си кимват, след което Хенинг се обръща към Анете.
— Виждала ли си Ингве днес? — пита той тихо. Тя клати глава и едновременно с това отговаря „не“. Кани се да каже още нещо, но Плитките я прекъсва.
— Днес не е на работа.
Те се обръщат и го поглеждат.
— Ингве и жена му си взеха отпуска днес — казва Плитките и вдига ръце. — Извинявайте, но ви чух. Не съм искал да подслушвам. Ингве се обади тази сутрин. Искаше да говори с директора, но него го нямаше, така че остави съобщение. Каза, че нито той, нито жена му ще дойдат на работа днес.
— Това е странно — казва Анете. — Днес имам среща с него. Каза ли защо?
Хенинг се кани да отговори, че синът им е мъртъв, но после си спомня, че тази информация още не е публично достояние.
— Каза, че ще пътуват някъде — отвръща Плитките.
— Ще пътуват?
— Да. Спомена нещо за палатков лагер.
— Палатков лагер?
Хенинг осъзнава, че почти крещи.
— Да.
Стомахът му прави салто. Нямаше ли да е по-лесно просто да кажат истината — че синът им е починал и искат да си вземат отпуска? Всеки би разбрал това. Но защо са казали, че ще ходят на палатков лагер?
— Защо ти е казал това?
— Просто реших, че искаше да знам. В случай че някой ме попита за тях. Не знам. Звучеше… как да се изразя? Възбуден. Или вманиачен. Не съм съвсем сигурен.
— Защо? Какво имаш предвид?
— Ако не го познавах, щях да си помисля, че е надрусан. Говореше по-бързо от обикновено.
14
Мултикултурализъм — приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на определен регион, но особено в организации като училища, фирми, квартали, градове, общности и нации. — Б.р.