Тук също важеше правото на по-силния. Виолен успя да си намери един мизерен матрак, който другите бяха сметнали за много твърд или за прекалено сплъстен. Имаше обаче предимството, че се падаше точно под един от прозорците, а това вече означаваше и струя чист въздух, и мъничко светлина в пренаселения таван.
Първите безкрайни дни тя прекара под зоркия поглед на мадам Гобер, която управляваше шивалнята на двореца. Непрекъснато се трупаха купища чаршафи и покривки, които момичетата трябваше да поръбват. Ден след ден, докато гърбът ти започне да вие от болка, докато очите ти се зачервят и започнат да болят повече дори от избодените ти пръсти…
Отначало Виолен бе твърде уморена и смутена, за да забележи, че другите момичета я избягват. Но постепенно започна да забелязва и злобното просъскване, и неприязнените погледи, и секването на разговорите, щом тя се приближи. Никой не споделяше с нея клюките, които вълнуваха цялата прислуга. Само ако дочуеше случайно нещо оттук-оттам.
В момента принцеса Хенриет не напускаше покоите си. Била оскърбена заради новоизгряващата звезда в двора. Луиз дьо ла Валиер, новата красива любовница на краля, властваше триумфално в двореца. Вече принадлежаха на миналото онези дни, в които мадам Хенриет можеше да се похвали с един влюбен крал в нозете си и с неизменното си място до неговото рамо при всички празненства и пиршества. Като си помисли човек, че същата тази Луиз бе придворна дама на мадам Хенриет и кралят именно тук се бе запознал с нея! Сега вече Луиз дьо ла Валиер се мяркаше съвсем рядко тук, колкото да се спази етикетът или когато кралят специално бе настоял за това.
Мадам се топеше от мъка, но лекарите, които сновяха наоколо, не идваха само заради тази болка. Говореше се, че слабите дробове на благородната дама с всеки изминал ден стават все по-зле и по-зле, раздирала я упорита кашлица, не намирала облекчение в нищо.
— Жюлиет! Виж си работата! Това бодове ли са? Веднага всичко да разпориш! Накарай Виолен да ти покаже как се прави подгъв! — Нито едно погрешно бодче не се изплъзваше от орловото око на мадам Гобер.
Виолен сведе още по-ниско глава над плата, усетила отново невидимата вълна на всеобщата неприязън. Похвалите на мадам Гобер й създаваха само повече врагове. Отровното съскане на Жюлиет, когато отиваха на храна, също потвърди това:
— Мислим се за нещо по-голямо! Не говорим с другите! Какво си си навирила носа? Ще ми се прави на дукеса!
Виолен изтръпна от тази подигравка. С мъка си бе наложила да забрави виконт дьо ла Шез, но думата отново отвори едва зарасналата рана. Тя се препъна в нечий нарочно подложен крак и падна на каменния под. Изплака от болка, но това предизвика още по-злорадия кикот на момичетата от шивалнята.
Тя бавно се надигна, премигвайки за да възпре сълзите от болка и от отчаяние. Би предпочела изобщо да не ходи с другите на храна, но гордостта й я възпираше да покаже такава слабост. Няма да се осъди на глад, само защото й се подиграват! Враждебността на момичетата я объркваше и нараняваше. Какво им е сторила? Защо е тази злоба, тези подигравки?
Когато се върнаха в шивалнята, мадам Гобер я повика с ръка при себе си и с мрачно изражение й посочи цял облак от бухнала най-нежна кремава коприна:
— Ще можеш ли да направиш нещо с разпорения шев на тази фуста? Но си кажи направо! Фустата е на Мадам и ако я съсипеш, изхвръкваш от тука.
— А ако не я съсипя?
Нещо подсказа на Виолен, че това предложение би трябвало да има и друга страна. Тънката усмивка на Гобер потвърди това.
— Хофмаршалката на Принцесата търси свястна шивачка, която да поддържа дрехите на нашата господарка. Нещо не е доволна от камериерката си, която го е вършела досега. Споменах й, че имаш ръка и ако издържиш сега този изпит, разделяш се с шивалнята. Или ти е страшно добре всред тия празноглави гъски, та предпочиташ да си останеш?
Виолен поклати глава.
— Защо ме мразят?
— Защото усещат, че си различна — отвърна мадам Гобер и тънката усмивка отстъпи място на по-скоро замислен, изпитателен поглед. — Ти не си като тях. Би трябвало да се научиш да попревиваш малко врат, ако искаш да имаш приятелки. — Гордите винаги са самотни. Но стига сме бъбрили! Захващай се за работа и направи най-доброто, на което си способна.