Опасно бе да привлечеш с нещо вниманието на кавалера дьо Лорен. При среща с любимеца на дук д’Орлеан всички заставаха нащрек.
Изпод сведените си мигли Виолен забеляза злобата, изписана на неговото красиво, поувяхнало лице. Говореше се, че той прави компания на кралския брат не само в развлеченията, но и в леглото. Виолен не можеше да повярва такова нещо, ала властта, която този човек имаше дори и над Мадам, водеше именно до такива заключения. Напоследък бе виждала неведнъж как дори английската принцеса замръзва на мястото си при появата на този човек. Какво ли пък оставаше за една прислужница.
— Ваша милост! — прошепна тя чинно, без да се осмели да вдигне очи. Не можеше да предположи, че кавалерът машинално отбеляза с изненада гордата стойка на тази глава и елегантната поза.
— Можеш да дадеш на моя камердинер рецептата за сместа, с която колосваш дантелите на Мадам.
Виолен изтръпна. Мадам Трувен й бе забранила изрично да споделя с някого тайните на гардеробната на принцесата. По всичко личеше, че в този дом се води постоянна надпревара за короната на елегантността и на дворцовата мода.
Дук д’Орлеан пилееше луди пари, за да облича себе си и своя любимец с ослепителни, все по-нови и по-смайващи дрехи, докато Мадам пък правеше всичко възможно, за да не се остави да я надминат. Хенриета Английска бе заложила цялото си честолюбие, за да представи двамата млади мъже като суетни, натруфени пауни, като до краля блесне самата тя с безупречното съвършенство на своята сдържана елегантност.
Откакто онзи необичаен костюм за езда бе привлякъл дори вниманието на Негово величество, Виолен бе включена в редовете на личните й прислужници. Мадам допускаше дори да се чуят предложенията на новото момиче. Виолен не бе и предполагала, че има някакъв талант. Ала докосването до фините материи, до скъпите аксесоари и до красивите вещи й доставяше някакво едва ли не физическо удоволствие. Беше като светъл лъч в мизерното ежедневие.
— Какво е това сега? Така сгъваш плисираните маншети, така ли? Ще си помисля, дали да не помоля Мадам да разреши да ползвам твоите услуги.
Виолен мъчително преглътна. Макар че сега живееше по-изолирано дори от преди и нямаше почти никакви контакти с прислугата на дома, и тя бе по-дочула за странните неща, които ставаха в апартаментите на кавалера.
Едно младо момиче не би трябвало да пристъпва неговия праг. Разправяха се страхотии за разпътните забави и жестоките шеги на благородните господа. На разсъмване изхвърляли безжизнени тела в Сена! Поне досега се бе чувствала в безопасност. Смяташе, че не е достатъчно красива, за да привлече с нещо вниманието на този човек.
Коленете й трепереха, когато с мъка се изправи от своя поклон, след като кавалерът напусна стаята. Помагай, Сен Мишел! Какво ще прави сега? Мадам Трувен, която бе започнала да питае известни симпатии към момичето, тъй като новото благоволение на Мадам към Виолен се отразяваше и върху матроната, веднага я предупреди да внимава.
— Мадам и бездруго е извън себе си от гняв. Тя таеше надежда, че все някога ще успее да свали Валиерката от трона, но, както изглежда, Негово величество сега пък бил насочил вниманието си съвсем другаде. Разправят, че сега ухажвал красивата маркиза дьо Монтеспан, приятелката на Луиз. Какъв скандал! След като маркизата е омъжена! А отгоре на всичко и Валиерката е бременна.
Виолен не се осмели да каже, че и мадам Хенриет си има съпруг. Кралят, който досега бе за нея истинско божество, недосегаемо и всевластно, сега се превръщаше постепенно в благороден господин от плът и кръв, който се възхищава от красавиците на кралството не само отдалече.
— Казаха, че Луиз дьо ла Валиер помолила краля да й разреши да иде в манастир. Ама кралят не позволил.
Виолен отдавна бе установила, че мадам Трувен умира да клюкарства. След като бе разбрала, че новата й помощница може да пази тайна, мадам й доверяваше всички тайни и клюки на двореца. Та дори и това, че сега Мосю замислял за утре вечер страхотно празненство в чест на своя любовник, представяте ли си?!
— Това е направо предизвикателство към Мадам. Тя, горкичката, пак има пристъп и е на легло. Той би трябвало поне да се съобразява с болестта и да не иска тя да изтърпи и това. Но не! Няма как да й се помогне. Кашля така, като че ще изхвърли и душата от тялото си. Нищичко не помага, поне за малко.
— Мадам, аз зная една смес, помагаше на моя баща… И него го мъчеше кашлица. Извлек от мак. Като се пие редовно, успокоява малко кашлицата. Човек може поне да спи. Взимат се корените и ако…