Детска наивност, нелепи мечти! Действителността изглеждаше съвсем иначе. Покрусена, омърсена, тя бе оставена да лежи на тревата като някаква евтина уличница, след като той се бе освободил и от напрежението, и от любовното си желание — с един единствен животински рев в лятната нощ.
Помогни ми! Смили се над мене Сен Мишел! Какво всъщност търсят мъжете от тялото на една жена? Само собствената си наслада, собственото си удоволствие, за да дадат в замяна само болка и сълзи…
Виолен прехапа устни, за да не изхлипа на глас, и усети вкуса на кръвта. Вперила очи в непрогледната тъмнина над главата си, тя си мислеше, колко хубаво би било този мрак да се спусне над нея, да я обгърне и задуши завинаги. За какво да живее? Има ли някакъв смисъл да влачи жалкия низ на безрадостните си дни и нощи година след година, без край? Нима ще е грях да се опълчи срещу това й да напусне този омразен живот?
ОСМА ГЛАВА
— Истински скандал, Мадам! — Дамата Дьо Сансе, изпълняваща почетните задължения на първа камериерка и придворна дама на дукеса д’Орлеан, приглуши гласа си до заговорнически шепот. — Господата замеряли танцьорките с пастет и плодове, а кавалерът дьо Лорен се хванал на бас с Мосю, кой от двамата…
Придворната се приведе до самото ухо на благородната господарка и Виолен, която бе заета да закопчава стотиците телени копчета на светлокафявата атлазена рокля, така и не чу подробностите по този скандал, избухнал на празненството предишната вечер.
Принцесата стоеше неподвижна. Бледото й, твърде продълговато лице, остана безизразно под дебелия слой пудра. Някаква тайнствена нова паста беше помогнала, за да грейнат в малиново-червено красиво изрязаните й устни.
Тя провери с критичен поглед воланите на ръкавите от венецианска дантела и кимна благосклонно на Виолен.
Дукесата се пресегна и взе изящното ветрило върху коприната, опъната на пръчки от слонова кост, целите в резба, бе изобразена очарователна сцена от селския живот. И в този миг крилата на вратата на будоара се разтвориха, и се появи самият дук. Виолен и мадам дьо Сансе потънаха в дълбок реверанс, докато принцесата благоволи да отбележи присъствието на царствения си съпруг само с едно хладно повдигане на веждите. Не смяташе, че е необходимо да му демонстрира особено уважение.
— Имаме ли някаква уговорка, Мосю? — каза тя с тон, в които се долавяха ледени нотки.
— Една ваша прислужница, мадам, се е осмелила да оскърби кавалера дьо Лорен, мой добър приятел и прескъп другар. Настоявам да я накажете.
— Така ли? — Очите на Виолен, която погледна ужасено своята благодетелка, съзряха как на лицето на дамата просветна непривичен интерес. — Ще сметнете ли че искам твърде много, ако ви помоля да ми кажете какво по-точно се е случило, мосю?
Филип д’Орлеан, облечен в отрупан с панделки костюм в крещящо розов цвят, закрачи нервно из будоара на съпругата си, качен на твърде високи, облечени също в розово токове. Приличаше на великолепен петел, перчещ се в кокошия двор. Сега той се взря в лицето на съпругата си с някакво изражение, смесица от отвращение и нетърпение.
— Заплашила го е с нажежена ютия, раната от изгаряне е просто ужасна! Това е злонамерено посегателство срещу скъпоценното здраве и личната сигурност на един твърде скъп за мен човек!
— Не бе заплашване, просто тя падна от ръката ми — Думите просто се изплъзнаха от устата на Виолен. Сама се издаде!
Три чифта смаяни очи се взряха в нея, сякаш че бе проговорила някоя от дамите, избродирани по тапетите на стената
— Вие?!
Бледите страни на дукесата порозовяха от нескрито задоволство, преди да се обърне отново към съпруга си. Играта на ветрилото в ръцете й беше самата непринудена елегантност.
— Както чухме, става въпрос за нещастен случай, а нашият кавалер е побързал да се представи за жертва, мили мой. Каква глупост от негова страна, да ходи в стаята за гладене! Би трябвало да знае, че един блестящ кавалер като него ще стресне момичетата и само ще покажат колко са несръчни. Бих казала, че намирам за твърде опасно да върши такива неща. Бихте могъл да го предупредите. Кой знае какво може да му се случи следващия път.