След малко бе въведена в елегантен апартамент, състоящ се от салон, будоар, спалня и баня. Помещенията бяха мебелирани с много вкус, с полирани, целите украсени с резба мебели, дебели килими и прекрасни дамаски, в които преобладаваха блезоделени пролетни тонове. Сякаш някой бе решил да внесе и задържи всред стените на двореца късче от настъпващото лято. Дори апартаментите на Мадам в Тюйлери не бяха толкова очарователно свежи и приятни. В Отел дьо Мариво нямаше претрупаност, нямаше излишно злато, но това правеше всичко тук да изглежда още по-представително и изискано. Онзи, който бе мебелирал тези стаи, бе успял да създаде едно очарователно и елегантно кътче за отмора.
— Дали мадмоазел ще има някакви желания? — Привичната вежливост на тези думи прозвуча малко пренебрежително.
Виолен почувства инстинктивно, че не бива да позволи този тон. Нямаше никакво намерение да бъде третирана като човек, приет по милост в този дом. Бе взела своето решение и съзнаваше, че сама се е поставила извън почтеността и обществения морал. Ала на никого няма да позволи да я съди за това! Тя изгледа майордома с поглед, който по своето безкрайно аристократично високомерие надали би се отдал по-добре дори на Мадам:
— Всичко е наред, драги. — Ясният, великолепно модулиран глас бе в поразяващо противоречие с бедната й външност. — Погрижете се да ми изпратят нещо леко за хапване и наредете на прислужницата да ми приготви банята.
Добре долови мигновеното трепване в смаяния поглед на мъжа и бързината, с която се опита да коригира недопустимото си отпускане поради нейната външност.
— Много добре, мадмоазел. Ще бъде изпълнено веднага.
Майордомът излезе заднешком от салона и затвори безшумно вратата след себе си. Чак сега напрежението напусна тялото на Виолен. Тя започна да разтрива слепоочията си с върховете на пръстите и отиде към прозореца. През обрамчените с олово стъкла се виждаше градината, фигурите на лабиринта от подрязан жив плет и нацъфтелите цветни лехи й придаваха идиличен, неградски вид. В средата на парка имаше малка ротонда с колони, като древногръцки храм. По мраморните пейки бяха нахвърляни възглавници, а това вече говореше, че белият павилион не е само за декорация. Какво очарователно кътче в сърцето на огромния Париж!
И въпреки това младата жена продължаваше да се пита, какво всъщност търси тук.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Великолепно! Мадмоазел има невероятна талия, тъничка като стъблото на млада бреза! Истинско удоволствие е да работиш за дама с такива божествени форми…
Метр Жозеф Моро току пляскаше с мъничките си фини ръце на артист, докато премяташе шивашкия си метър около тялото на Виолен и записваше с изражението на откривател тайнствените си бележки. Младата жена отдавна бе престанала да обръща внимание на възторжените му изблици. Стоеше си тихо и просто се бе оставила да я плискат вълните на въодушевлението му.
Откакто двама слуги внесоха огромните сандъци, с които метр Жозеф бе пристигнал заедно с двамата си помощници и две момичета, Виолен вече не бе в състояние да направи нищо по своя воля. Метр Жозеф надушваше добри пари в поръчките за младичката любовница на виконта, а освен това изпитваше и истинското удоволствие на художник, заел се да шлифова един самороден диамант. Мадмоазел почти нямаше претенции, не възразяваше на предложенията му, оставяше му пълна свобода на действие.
Когато бяха отворили сандъците, Виолен не повярва на очите си — от тях просто изригна вулкан от платове, дантели, бельо, колани, чанти, шапки и всичките онези дребни, наложени от модата, задължително необходими за една елегантна дама неща. В дома на Мадам Виолен не се бе замисляла за всичко това. Струваше й се напълно естествено една принцеса на Англия и дукеса на Франция да носи такива прекрасни дрехи. Понякога се питаше само, какво ли е до кожата ти да се допират такива материи, но не бе и помисляла, че някога ще може да го изпита.
— С мерките сме готови! Нека да видим сега, дали имаме нещичко подходящо за вас, докато бъдат готови дрехите ви. Ще се стараем да бързаме, обаче… Уф!
Възклицанието бе предизвикано от нейната вечна вълнена рокля. Години наред това беше единствената й прилична дреха. Виолен сама бе отпрала тесничките сребристи галуни, когато строгият траур за баща й наложи да се откаже от всякакви украси. Баща й… Колко е хубаво, че маркиз дьо Сен Хеде не е жив да види в какво се е превърнала дъщеря му…
Лаура, камериерката, която майордомът й бе изпратил заедно с още две слугини, се зае да избира дрехи за Виолен, след като самата тя остана безучастна. Лаура и метр Жозеф се впуснаха в безкрайни уточнения. Ако Виолен не бе толкова заета с мислите си, сигурно щеше да забележи, че всъщност пред самите й очи се сключва изгодна и за двамата сделка. Виконтът положително няма да забележи, че сумата, която ще плати за своята „шер ами“ ще е малко по-надута от първоначалната цена.