Лаура откога чакаше такъв шанс! Ала след смъртта на кралицата, баронесата се бе оттеглила от двора и за младата камериерка се бяха изпарили като дим всички шансове да припечелва по някое и друго су. Ще трябва — няма как — да се даде нещо и на майордома, който я бе избрал за камериерка на демоазел, но нейното няма да се загуби. Това тихо, вглъбено в себе си момиче, което е спряло окото на младия господар, надали ще пострада от това. Човек трябва да използва всяка възможност!
Виолен започна новия си живот с горещата баня, която се бе отложила заради пристигането на метр Жозеф. В луксозната баня бе поставена голяма вана, напълнена за нея с вдигаща пара вода. Ухаеше на рози. С една тиха въздишка на облекчение Виолен се плъзна във водата. За главата й бе приготвена дълга тясна възглавница и Виолен се отпусна, затворила блажено очи.
Като на сън виждаше през полуотворената врата как Лаура приготовлява бельо, фусти, чорапи, обувки — които ще трябва да облече. Атлазената роба с цвят на пчелен мед, последна дума на Парижката мода, бе със златни бродерии по корсажа. В чашката на всяко избродирано цветче бе поставена бледокремава перла. За косите също имаше обшита с перли златна мрежа.
— Ще благоволите ли да се изправите? — Лаура бе самата почтителност и покорност. Тя вдигна високо предварително затоплената кърпа, за да загърне Виолен, след като преди това бе изплакнала няколко пъти косите й с топла вода, която се оттичаше в канала, направен зад ваната, за да отведе водата нанякъде.
Със съжаление Виолен избърса и последните капчици вода от кожата си. За частици от секундата си припомни друга една баня, в един най-прост чебур… Усети, че се изчервява. Бързо обви около себе си меката кърпа и седна на табуретката, за да я срешат. Сега вече, докато Лаура внимателно разресваше косата й със ситния гребен от слонова кост, Виолен имаше най-сетне време на се вслуша в оживеното бърборене на камериерката си.
Когато отиде в стаята за обличане, тя вече знаеше, че лелята на виконта, баронеса Диан дьо Мариво се смятала на времето за прочута красавица. Сега дамата много трудно се примирявала с факта, че вече няма нито слава, нито влияние… Такава благородна, такава елегантна, такава набожна жена… Знае и етикет, и всичко… Виолен предпочиташе да не мисли какво ли би казала сега тази съвършена дама, след като Раймон я е настанил в дома й.
— Ризата, мадмоазел…
Виолен пусна кърпата и вдигна ръце към тънката прозрачна коприна, която се стече като вода по тялото й. Лаура върза тъничката кордела на дълбокото, изрязано чак до гърдите деколте. Дойде ред на фустите — една, втора, трета. Богато разкроени, колосани, за да придадат на полите на роклята необходимата бухналост. Лаура стегна безмилостно корсажа й до определената мярка. Той подпря гърдите й, като прищипа още повече тъничката й талия.
Една от слугините коленичи пред Виолен, за да й обуе тънките бели копринени чорапи, стигащи над самото коляно, завързани с розета от кордели със същия цвят на пчелен мед като роклята. Златните пантофки, обхващащи меко крака й, довършваха подготовката. Чак сега вече Лаура нахлузи през главата на младата жена шумолящата копринена рокля.
Докато бъдат закопчани всичките телени кукички, игли и катарами, Виолен успя да посвикне с тежестта и обема на разкошната рокля. Ала едва когато се видя в огледалото, разбра защо новата й камериерка я бе гледала толкова прехласнато.
От огледалото я гледаше с огромни златни очи някаква крехка и грациозна дама, искряща с всички нюанси на златото. От лъскавите коси под бримките на златната мрежа до избродирания подгъв на роклята всичко в нея блестеше и искреше. Елегантно надиплена венецианска дантела обточваше широкия овал на деколтето, откриващо твърде смело гърдите й. Плътно избродираният островръх пластрон на предницата сякаш избутваше встрани бухналите поли, които се спускаха отзад в малък кокетен шлейф. От лактите надолу тесните ръкави избухваха в пенливи водопади от дантели. Виолен не смееше да диша от страх да не се пукне някой шев или да се развали някое от грижливо подредените плисета. Никога не бе предполагала, че може да изглежда така!
— Прекрасна сте! — каза Лаура гордо, доволна от своето произведение. — А какво ли ще е с роклите, които метр Жозеф ще ушие специално за вас!