Виолен напускаше апартамента си само за да отиде при Раймон или да се усамоти в библиотеката. Контактите й с прислугата се ограничаваха само с Лаура и мосю Клод. Затова този глас сега събуди любопитството й. Коя беше тази жена? Парна я ревност. Тя стисна ръце в скута си. Кой можеше да се обръща към виконта така интимно, на име?
Погледът й се плъзна по широката резбована врата, водеща към един от салоните. Вратата беше полуотворена и тя чу спокойния глас на Раймон, който явно се беше събудил.
— Лельо Диана! Ще ми позволите ли да забележа, че тази сутрин изглеждате наистина блестящо?
— О, празни брътвежи! Спестете си излишните комплименти! — Виконтът бе поставен на място. — Ще трябва да си поговорим малко, Раймон дьо Мариво!
— Наистина ли? Тревожите ме, скъпа лельо. Какво има? Да не би лоши вести от братовчеда и семейството му?
— Франсоа? Господи, съвсем не! Жена му изкара на бял свят поредното от безбройните си дечурлига, а той от ден на ден става все по-голям селяндур. Просто не проумявам, как съм могла да създам такъв син! Но ще ви помоля да не отвличате вниманието ми, млади човече! Отлично знаете, за какво става дума.
Виолен прехапа устни. На нейно място Франсин моментално би си тръгнала, за не слуша чужд разговор. Но тя не беше Франсин, а я измъчваше и любопитство.
— Понятие нямам, уважаема лельо, но съм уверен, че вие ще ми кажете — В гласа на Раймон се доловиха нотки на отегчение.
— Вие давате ли си сметка, какво правите? Грандиозен скандал! Да настаните малката си метреса в дома ми? Как си представяте това? Нима във войската сте забравил всичко, на което са ви учили? Майка ви може да има странни разбирания за възпитанието, но все пак мислех, че ви е научила поне как да се държите с една дама!
Настъпи кратко мълчание и Виолен усети как от главата до петите я залива вълната на срама. Как добре го бе казала Франсин! „Който послушва на вратата, своя си срам чува!“
— Настоявам тази малка уличница да напусне двореца! Водете я където желаете, но не очаквайте от мене, да срещам такова създание из коридорите на собствения ми дом!
Виолен неволно запуши с ръка устата си, за да заглуши вика си. Франсин би отдала право на баронесата, макар и никога да не се е срещала с тази дама. Много добре знаеше, че няма право да живее в този дом. Но все се беше надявала, че баронесата би сметнала под своето достойнство изобщо да забележи този факт.
— Защо мълчите, Раймон? Ще бъдете ли така любезен да престанете да се мръщите и да ми отговорите най-сетне? Наистина сте възприели ужасните привички на баща си!
— Просто се опитвах да ви оставя време да премислите, мадам! — Сега вече тонът му накара Виолен да потръпне. — Много жалко, че не се възползвахте от предоставената ви възможност! Младата дама, която живее в зеления апартамент е Виолен дьо Сен Хеде. Направете си труд да я наричате така, когато говорите за нея. Тя заслужава целия ви респект и уважение. И още нещо, мадам. И друг път съм ви казвал, че ако бяхте мъж и ми наговорехте всичките тези обиди, щях да ви извикам на дуел. Не сте вие тази, която ще определя с кого споделям живота си. А след като сторихте глупостта да споменете за баща ми, бих искал да ви напомня, че живеете в неговия дом. Като първороден син аз продължавам да се считам за наследник на граф дьо ла Шез. Така че гостоприемството на този дом, когато съм тук, е моя грижа.
Виолен изпита съжаление към баронесата. Макар думите за „малката уличница“ да бяха наистина обидни, начинът по който виконтът бе наругал собствената си леля, бе равносилен на обявяване на война. Явно бе, че той няма намерение да допусне и най-малката намеса в собствените му работи.
— Ах, колко сте се променили, Раймон! — Баронесата смени тактиката. Като че се готвеше да се разплаче. — А бяхте толкова мил и шармантен кавалер!
— Ето че сте жертва на още една заблуда, мадам! Ако не ме лъже паметта, вие не понесохте нито брат ми, нито сестрите ми. С изключение на Сериз, никой друг не може да се задържи при вас. Съветвам ви обаче да не се заблуждавате по отношение на мен! Аз няма да се махна. И ако възникнат обстоятелства, които ще са причина да бъда недоволен, вие ще сте тази, която ще си иде. Достатъчно ясен ли бях?