Изхлипването на баронесата показа, че е разбрала заканата твърде добре. Виолен чу как се блъсна някаква врата. Настъпи тишина. Бе притаила дъх, струваше й се, че ще припадне. Тази Лаура, не се бе отучила да стяга корсажа й до край. Книгата се изплъзна от ръцете й и тупна глухо на пода.
Шум, който Раймон дьо Мариво дочу. Той се обърна към полуотворената врата на библиотеката и въпреки сакатия си крак, бе вече там, преди още Виолен да е успяла да вдигне томчето от пода. Един единствен поглед му беше достатъчен, за да разбере какво става.
Очите, плувнали в сълзи, и това измъчено, разкривено от болка лице, съвсем не се връзваха с очарователната й външност.
Беше облечена в една от онези модерни широки домашни рокли от прозрачна материя, които падаха свободно от раменете надолу, без талия. Поддържаха я само колосаните бухнали фусти. Роклята на Виолен беше от тънка ябълково-зелена коприна, избродирана на бели цветчета. Лаура бе забола с две обсипани с перли гребенчета косите от двете страни на лицето, така че те се изливаха от тила надолу като кипнали ручеи по тесничките рамене и съблазнителното деколте. Беше прекрасна и от това измъчено нещастно лице направо го заболя сърцето.
— Малката ми дукеса! — Той я притегли гальовно в прегръдките си. — Къде остана вашият кураж, вашата гордост? Как можете да се обиждате от думите на една празноглава, суетна жена?! Баронесата няма нито мозък, нито сърце. Обича единствено себе си.
Виолен се хвърли в прегръдката му с трескава настойчивост. Винаги, когато беше в ръцете му, й се искаше времето да спре.
— Каква пламенност! — възкликна Раймон, въртейки на пръста си един от кичурите на косите й. — А това ми напомня, че под твърде прозрачни предлози вие вече седмица отбягвате леглото ми. Означава ли този огън сега, че и вие сте зажаднели като мене?
Младата жена се изчерви чак до корена на косите си. Споменът за онази зашеметяваща любовна нощ я хвърли в смут и копнеж. Не можеше да погледне този мъж, без да я обземе същото онова напрегнато и мъчително безпокойство. От друга страна, той беше тежко болен. Имаше нужда от пълен покой, за да възстанови силите си. Защото само невероятната комбинация от собствените й лечителски умения, от упоритост, пламенни молитви и любящи грижи го бе изправила на крака.
Раймон я виждаше като на длан. Установил бе, че е в състояние да чете по това изразително лице като в отворена книга, да предугажда всяка скрита тръпка на това чисто сърце.
— Вече съм добре, малка моя. Искам да ви го докажа не само с целувки. Желая ви повече от всякога.
С нежна игривост той плъзна свойски ръка по тялото й и обхвана пълната й гръд.
— Леля ви! — Виолен се отдръпна ужасена, въпреки че сърцето й лудо заби. — Моля ви, ако влезе…
— Боя се, че тя надали знае дори как изглежда библиотеката, сърце мое. Библиотеката е поръчвал баща ми, още преди моето раждане, когато е идвал по-често в Париж. Той би се зарадвал, ако можеше да види твоя интерес. Баща ми е страстен привърженик на идеята за разширяване образованието на жените.
Ръката му продължаваше да гали гърдите й. Виолен почувства как се разтреперва и се изпотява. Това я притесни още повече, защото не можеше да го скрие.
— Разкажете ми малко повече за баща си — прошепна тя с глух глас. — Сигурно е забележителен човек.
— Предпочитам друга тема. — Раймон дьо Мариво се отпусна в едно от широките тапицирани кресла пред камината и Виолен изведнъж се намери седнала на здравия му крак — бе хваната като в клопка, сега ръцете му имаха много по-голяма свобода.
— Мисля си… Възможно ли е да го мразите? — изтърси тя направо.
Ръката върху гърдите й замря.
— Откъде ти хрумна?! — попита виконтът беззвучно.
— Не зная… — Виолен се впусна в отстъпление. — Може би… начинът, по който говорите за него. Респект, който е изпълнен с нещо друго, по-дълбоко и по-опасно…
Дълбока въздишка надигна гърдите на младия мъж и той побърза да отклони темата, като започна да целува главата й, челото, слепоочията.
— Бих казал, че имате острия поглед на изкусен ловец, малка моя. Във всеки случай наистина има някои нещица между мен и баща ми. Трябва да бъдеш сигурна обаче, че вината за това неразбирателство се крие у мен, а не у него. Не измъчвай красивата си главичка с тези неща! Ела с мене горе, мисля си, колко хубаво ще е да си намерим друга тема за разговор, по-приятна отколкото темата за моя баща.
Виолен не се осмели да възрази. Когато ставаше дума за здравето на Раймон, тя беше тиранично непреклонна, но никога не забравяше и факта, че само благоволението на виконта й осигурява оставането в този дом. За първи път в живота си тя се бе докоснала до лукса, а това бе голямо изкушение.