Виолен не се отдръпна, когато виконтът я притегли в прегръдките си и я целуна. Отдавна бе приела факта, че животът й му принадлежи. Че го обича. Обичаше го толкова много, че би могло да стигне и за двамата. Достатъчно за всеки ден и всеки час докато е жива.
— Как така сте продали офицерската си грамота? — Тя се реши да зададе този въпрос по-късно, когато гневът на Раймон бе попреминал и той се бе излегнал удобно в един фотьойл, загледан как тя разресва разпуснатите си коси. — В края на краищата за един войник има и други поприща, не е само бойното поле!
— Ами да! — младият мъж сбърчи чело подигравателно. — Ето, чакам да ме поучите, скъпа моя умнице! Изглежда че тайно сте се образовали и по тези въпроси.
Виолен не понасяше да й говорят с такъв тон, но за момента реши да не обръща внимание на явното пренебрежение. Сега не й трябваха спорове. Просто искаше да му внуши една мисъл, която я занимаваше вече от няколко дни. Точно сега бе моментът да посее в съзнанието му тези семена, за да поникнат.
— Онова, което зная, съм го научила от вас, господарю! — каза тя сериозно. — Вие определихте войната като най-възвишеното занимание на един благородник, което му дава възможност да докаже своята храброст. Едно занимание, което ще го издигне в очите на неговия крал, за да го отличи за смелостта му. Така казахте, нали? И същевременно пак вие бяхте този, който твърдеше, че заради липсата на знания и дисциплина животът на този възвишен благородник е излаган на смъртна опасност. Че във всяка битка се дават много повече жертви, отколкото е необходимо.
Виконтът се надигна, вперил смаян поглед в нея. Виолен беше единствената жена, която си бе дала труда да се вслуша в схващанията му за кралската армия и сега му ги излагаше, и то съвсем точно.
— Защото си спомням, че смятате за абсурдна сегашната система на снабдяване, при която провинциите са длъжни да осигуряват издръжката на частите, разквартирувани по техните места. Нали казахте, че е необходима нова организация на снабдяването и че ще е много по-лесно, ако се премахнат нарядите за реквизиции, срещу които толкова протестират и селяните, и търговците?
— Господи! Моето малко войниче! Какво е това? Цяла лекция за недостатъците в организацията на кралската армия? — Раймон дьо Мариво бе колкото поразен, толкова и развеселен.
— Не, това е само една идея. — Виолен го гледаше с големите си сериозни очи. — Защо обръщате гръб на армията като обиден любовник? Защо не помогнете да бъдат спасени толкова много човешки живота? Защо не запишете на книга всичките тези ваши идеи, предложения, размисли и концепции и не ги представите на краля? Онова, което съм чула за него, ме кара да вярвам, че той цени компетентните хора и че страшно държи да не се повтарят грешките от миналото.
Виолен говореше разпалено, размахвайки в ръка четката за коса. Беше прекрасна, като цвете, разперило венче към слънцето, което изобщо не осъзнава хубостта си. Последните няколко седмици бяха изчистили сенките под очите й и бузите й, и бяха придали на кожата й розовия седеф на доволството. Нейният вид, с тези непринудени движения и жестове, докосна някаква струна в сърцето на младия мъж, за чието съществувание той не бе и подозирал до този момент.
— Не виждам как… — промълви той разсеяно и само той единствен знаеше, че има предвид не само пламенната реч на Виолен.
— Разработете концепция за новата организация на армията! — повтори тя натъртено. — Сам споменахте, че много скоро е възможно Франция в качеството си на съюзник на Холандия да бъде въвлечена против волята си в конфликт с Англия. При това положение сега кралят ще е заинтересуван повече от всякога да укрепи силите и дисциплината на своите войски.
— Не сте пропуснала ни думичка от нашите разговори! — учуди се младият мъж.
— Защото ви слушам — кимна Виолен. — Нима е толкова необяснимо? Защото искам да зная какво мислите, какво става в съзнанието ви.
Реши, че не бива да казва повече. Вече знаеше, че Раймон дьо Мариво има лесно ранима гордост, която не допуска външна намеса. Той сам си поставяше изисквания, каквито биха изтощили дори здрав мъж. Да не говорим за човек, който не се бе излекувал от последиците на едно дълго пренебрегвано заболяване.
— Харесва ми че имате такива странни вкусове. — Виолен потръпна от заядливата подигравка в тези думи. — Не искате ли да докажете логическото си мислене в една игра на шах?
Разбира се, как бе могла да помисли, че той ще се остави да бъде въвлечен в една сериозна дискусия? Само в много редки случаи тя успяваше да намери пукнатини в безупречното му самообладание. Както преди малко, например, когато не я бе заварил в къщи и така необичайно се бе притеснил за нея.