Едва след като приключи с всичко това, Виолен се отпусна с разтреперани колена на едно от креслата в очарователната си стая. Очите й се плъзнаха по изящната резба на мебелите, по скъпите килими, по бледозелената коприна на завесите… По разкошните цветя в безценните вази от севърски порцелан… Това тук беше Раят. Раят, от който много скоро ще бъде низвергната. Веднага щом се появи граф дьо ла Шез, за да намери своя син. Бе направила безвъзвратно крачката към разрушаване на собственото си щастие.
След всичко което бе чула и видяла, във Франция имаше само един човек, който би могъл да вразуми Раймон дьо Мариво — собственият му баща. Един баща, който не ще търпи, разбира се, Раймон да държи под покрива си някаква метреса… Истеричната баронеса бе истински кошмар, но поне в това отношение имаше право. Виолен трябваше да се махне. Завинаги!
Екипажът пристигна следобед на третия ден. Виолен направо се изплаши от бързия ход на събитията, които сама бе предизвикала. Не можеше да знае, че всъщност двете писма бяха тласнали графа и разтревожената му съпруга към това стремглаво пътуване.
Бяха дошли с Лаура в малката стаичка до кухненските помещения, за да приготвят още от онази целебна мас, от която всъщност раната най-сетне започна да завяхва. В това килерче сушаха треви, лук и чесън. За огромна своя изненада Виолен бе открила тук всички необходими съставки. Лаура се бе погрижила никой да не ги види като идват насам. Сега вече Виолен повече от всякога се опитваше да не се мярка пред очите на баронесата и да остане невидима за всички.
Прозорчето и вратата на стаичката гледаха към големия вътрешен двор. Скърцането на колелата по чакъла и тропотът на толкова много коне извести за пристигането на господарите. Бършейки ръце в една кърпа, Виолен се приближи до прозореца. Кочияшът точно отваряше вратичката на каретата, след това разгъна стъпалата и отстъпи почтително назад.
Висок, облечен в тъмен жакет мъж слезе пръв и подаде ръка на дамата в златистокафяв пътен костюм. Макар и висока, дамата стигаше едва до рамото на мъжа. Една импозантна двойка, която със царствено спокойствие устоя на атаките на припналите лакеи и коняри и приветствените поклони на майордома на баронесата.
Отдалече се виждаше приликата между бащата и сина. Виолен долови дори леката иронична усмивка. Ако не бяха посребрените слепоочия на графа и по-бавните и премерени движения, които говореха, че този човек е преминал шестдесетте, Виолен би казала, че това са две копия от един и същи образ.
Графът се огледа и тя неволно отстъпи назад, въпреки че той не би могъл да я види. Дясната й ръка конвулсивно стискаше корсажа, дъхът й излизаше на пресекулки. Ето, че това се случи. Всичко е свършено. Бе сторила за Раймон онова, което трябва. Сега й оставаше само най-трудното: да го остави.
В суматохата около неочакваното пристигане надали някой би се сетил за нея. Раймон сега ще има други грижи, а не да дава обяснения за метресата си. Виолен се надяваше, че благородният му баща не би споменал — или би сторил това съвсем бегло — за нейното писмо. Докато се стигне до там, двете страни да си спомнят за нея, тя ще е вече далече. Нямаше време за бавене.
Виолен сложи на полицата големия порцеланов буркан с мехлема за Раймон и хвърли последен поглед наоколо. Колкото и странно да беше, раздялата с това нейно малко убежище, напоено с миризмата на билки, й бе по-болезнена, отколкото раздялата с изискания апартамент. Беше й хубаво да работи тук, да прави нещо с ръцете и знанията си за онзи горд и непримирим човек, комуто бе отдала сърцето си.
Слава Богу, Лаура не се виждаше наоколо. Може би нейната любезна, но амбициозна прислужница се навърташе сега около графинята, за да спечели благоволението й. Много по-изгодно е да служиш на господарката, отколкото на пришълката в този дом. Дните, прекарани в дома на Мадам, бяха показали на Виолен какви боричкания и интриги се разиграват зад кулоарите на един аристократичен дом. Там никой не се притесняваше от това, че създава държава в държавата, че един достойно управляван дом изисква същата разумна грижовност, каквато е нужна и на кралството.
Виолен подмина широкото мраморно стълбище и се прокрадна нагоре по стълбата за прислугата.
Нямаше представа, дали Раймон вече знае за пристигането на родителите си. След като бяха свършили с обеда, той отново се бе затворил в библиотеката. Наистина се бе заел да подреди и запише мислите си за основите на една всеобхватна реформа в армията. Дори самият той се Изненада, колко го увлече тази работа. Миналата вечер остана в библиотеката до среднощ, Виолен беше вече дълбоко заспала, когато дойде в спалнята й.