— Едно е сигурно поне, че не е лека жена — отряза съпругът й, когато тя сподели с него всичко още същата вечер. — Достатъчно е да сравните почерка й с този на красивата си сестра. Без правописни грешки, красиво изписани букви, всичко е казано с чувство за мярка и респект. И забележете: без следа от евтино умилкване! Това е един сигурен в себе си човек, който знае какво представлява. Може би е предприела тази авантюра, а след това се е отегчила…
— Ив! Моля ви! — възмути се съпругата му. — С Раймон никой не може да се отегчава. Той е един прекрасен млад мъж!
— Нима? — В тъмните зеници на графа проблесна насмешка. — Дали се лъжа като смятам, че вие сте влюбена в сина си, мадам?
— Вие сте истинско чудовище! — оплака се галено съпругата му. — Той просто прилича на вас, напомня ми какъв бяхте по времето, когато ви срещнах… Самата гордост, самата арогантност, уверен, че може да се разпорежда с чувствата си както намери за добре. Че може да посегне и просто да вземе онова, което е пожелал, без да се налага да плати за това…
— И такъв мъж вие наричате прекрасен? Изненадвате ме, мадам!
— А вие ме ядосвате, мосю! — Графинята вдигна заплашително сребърната четка, с която разчеткваше все още пищните си коси. Но преди да успее да го замери с нея, се озова окована в една силна прегръдка. Мина време, преди отново да се върнат на темата.
— Ако това би ви успокоило, ще се опитам да събера малко сведения за тази млада дама — обеща Графът. — Все още имам достатъчно връзки в двора, няма да бъде трудно да разберем дали съществува такова семейство Сен Хеде и какво точно представлява.
— Само моля ви, нито дума на Раймон! — предупреди го графинята. — Това може да е някаква преходна страст, може да е просто чувство на благодарност, след като му е била и болногледачка, и любовница. За нас е важно да настояваме той да се върне в двореца. Сега в Париж са се събрали всички хубавици на кралството, с надежда да привлекат вниманието на нашия красив и млад крал. Тук е цветът на аристокрацията. Раймон все някога ще трябва да се ожени, а знаете, че аз искам дете от най-благородно потекло. Все ще се намери някоя изтънчена млада жена, която да накара Раймон да забрави своята авантюра.
— Надявам се, да излезете права, скъпа моя — кимна графът, ала тонът му подсказваше, че самият той твърде се съмнява в това. Поведението на сина му го караше да се замисли.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Тук страшно духа! Няма ли кой да постави един параван?! Това течение може да те отвее!
Седнала във високата медна вана, Мадам се бе оставила в ръцете на прислужницата, която сега търкаше със сюнгера бледите й ръце.
Една от придворните дами се втурна да измести паравана, така че дукесата да не стои на течение.
Виолен, която в такива моменти си мислеше, че би направила по-добре, ако бе отишла при кармелитките на улица Сен Жак, вместо да търси закрила в този дом, бързо отскочи встрани, за да не я удари политналата дървена рамка на паравана, с изпънати, целите изрисувани стени от кожа.
Никоя от почетните дами на принцесата не би и помислила дори да обръща внимание на някаква прислужница, която, привела гръб, пришиваше една от връзките на пеньоара, с който намятаха Нейно кралско височество, когато я сресват. Наметката трябваше да бъде готова веднага, преди дукесата да е привършила с къпането.
Нервната припряност на живота в този дом бе станала още по-налудничава през малкото седмици, в които Виолен бе отсъствала. Сякаш подгонена от ужаса, че животът е твърде кратък, Мадам се хвърляше от едно развлечение в друго и само се чудеше какво ново да измисли.
В цялата трескава суматоха надали някой би се заглеждал в лицето на една прислужница. Дори момичетата от шивалнята, които бяха тормозили Виолен в началото, не биха и помислили да търсят някаква прилика. Виолен бе усвоила нещичко от изкуството на преобразяването. Сега носеше косите си скрити под широкото боне, никога не забравяше да свежда бързо очи и да избягва всеки открит сблъсък.
А то и почти нямаше поводи за това. Мадам Трувен, предоволна, че си е намерила отново покорна робиня, я затрупваше с работа. Виолен едва имаше време да се нахрани. Никак не й беше приятно да установи, че е разбирала погрешно дружелюбността на матроната. Когато се довлече дотук в разгара на онази ужасна лятна буря, мадам Трувен направо отказа да я приеме отново. След като елегантно облечената дама се бе превърнала отново в просякиня без пукнат грош, матроната реши че ще е най-добре да й хлопне вратата.