— Забрави я! — посъветва тя Раймон, когато отиде да го посети и го завари вперил летаргично очи през прозореца. — Тя е тази, която те напусна. Трябва да се съобразиш с решението й!
— Моля ви, майко! Виолен ме напусна, защото от глупост и от себичност пропуснах да й дам онази сигурност, която би й дала право да се срещне с вас с открито чело! Всичко, което се случи, е по моя вина. И ще си платя за това.
Графинята прекоси с няколко крачки елегантния салон, със стени тапицирани с кожа и тежки завеси и разтревожена посегна към рамото на Раймон. Погледът на сина й дойде — досущ като на баща му — някъде много от високо.
— Какво искаш да кажеш? — запита тя, въпреки че някъде дълбоко в сърцето си отдавна знаеше отговора.
— Отнесох се с Виолен като с играчка, като с някакво красиво и празноглаво създание. Аз не й казах нито веднъж че я обичам, че желанието ми е да я имам до себе си като моя съпруга. Та и аз самият нима знаех, че тя е слънцето на моите дни и дъхът на моите нощи?!
— И казваш това за една авантюристка? — Графинята повиши тон. — И възнамеряваш да се ожениш за момиче, което си срещнал като прислужница на някаква си провинциална дама? Което се кичи с някакво име, което никой не е чувал? Какво ще каже баща ти? Наследникът на неговото име и едно нищожество!
Презрителното обобщение извика само бегла, примирена усмивка в лицето на Раймон.
— Точно ще си подхождаме. Аз не съм нищо повече от един инвалид, повечето жени потръпват от отвращение, като ме видят. Леля ми, например, не понася присъствието ми.
— О, Раймон! Моля ти се! Не знаеш какво говориш! Какво искаш сега, да призная, че сестра ми е една безсърдечна гъска?
— Тя реагира точно така, както реагират и останалите, не се заблуждавайте. Само Виолен и вие правите изключение. Вие, защото сте ми майка, и Виолен, защото ме обича, само един Бог знае защо. Тя не е като останалите жени, обладана е от някаква сила да твори добро и да раздава любовта си безусловно, така че дори и аз се възползвах от това.
Графинята несъзнателно започна да кърши пръсти, търсейки панически някакви по-верни и по-убедителни аргументи.
— Раймон, дворът на младия ни господар е събрал най-очарователните и благородни млади дами от нашата страна. Нима няма да се намери между тях поне една, която да е достойна за твоята любов и твоето обществено положение? Една, която също би могла да докаже, че обича човека, а не краката му…
— Как ме виждате, с този сакат крак, да танцувам курант по дворцовите балове и да куцукам из Лувър, за да си търся годеница, уважаема майко?
— Не ми се изплъзвай с оправдания, синко! — Ниниан дьо Мариво не бе готова да отстъпи толкова бързо. — Убедена съм, че на високите токове на Мосю се танцува не по-лесно отколкото с едно схванато коляно. Престани да изтъкваш раняването си като причина за всички злини. Кой ти е казал, че могат да бъдат обичани само съвършени мъже? Тогава човечеството би трябвало да изчезне, защото един само Бог е съвършен!
— Колко е жалко, наистина, че не познавате Виолен, майко. Като ви слушам сега, сякаш че слушам нея. Използвате същите думи.
Графиня дьо ла Шез махна нетърпеливо с ръка. Не желаеше да бъда сравнявана с това момиче.
— Искам само да ми обещаеш, че няма да отказваш нито една покана за Лувър или за Тюйлери и няма да кажа нито дума повече.
— Докато не се сетите за някакво друго средство да ме убеждавате, нали? Не храня никакви илюзии. Действително ли настоявате да съм един от участниците в онези изкълчени забави на Мосю в Тюйлери? Оргиите му си остават сравнително безобидни. Говори се обаче, че в последно време се запалили с красивия Дьо Лорен по магии. Значи ме карате да участвам в дяволските му литургии, така ли?
— Аз настоявам само да не отбягваш двора! — не отстъпваше майка му. — Появявай се, поднасяй почитанията си и си тръгвай, щом това те отегчава. Просто искам да скъсаш с това поведение на отшелник, който губи живота си в отдавна изсънувани сънища! Дай ми дума!
Поставен натясно от тази изкусна дипломатка, виконтът отстъпи. Поне що се касае до това, че още същата вечер се представи на родителите си, облечен по дворцовия етикет.
— На вас ли би следвало да благодаря, татко, че съм включен в кръга на най-приближените на Мосю? Не мога иначе да си обясня личната покана за участие в някакво тайнствено тържество само за посветени?