— И да участвам в целия този карнавал от джуфки, дантели и преструвки? — Раймон дьо Мариво, маркиз д’Авранш се засмя. — Не, нека оставим това на малкия ни брат. Аз ще се задоволя с това, да си бъда провинциален благородник, да притежавам една очарователна дъщеря, двама луди сина и съпруга, която държи здраво в ръцете си самото ми сърце.
Виолен потръпна от скритата страст на това обяснение в любов. И докато някъде в далечината звънкото гласче на Солен викаше властно Жофроа да й обърне внимание, нейните родители се потопиха в страстната прегръдка на всепобеждаващата любов.