Разказа ми, че на всички тези неофициални делегати раздали списък с имената на набелязаните за помилване затворници (предполагам, тези с достатъчен брой гласоподаващи роднини, за да ги откупят) плюс данни за сторено престъпление, присъда, излежано време до момента, характеристика и т.н. Церемонията се състояла в затворническата столова; вуйчо Гейвин каза, че той и останалите делегати били настанени на голи пейки без облегалки, наредени покрай стената, докато губернаторът и неговият Съвет за помилване седели около масата върху подиума, гдето обикновено се разполагат надзирателите по време на обяд. Въвели затворниците. После губернаторът извикал първото име от списъка и заповядал на престъпника да приближи масата. Ала никой от групата не се отделил. Затворниците се гушели в раираните си дрехи, шушукайки помежду си, а надзирателите закрещели на повикания да излезе. Губернаторът вдигнал очи от листа пред себе си и ги изгледал с удивени вежди. Тогава някой отзад се обадил:
— Нека говори Теръл, господин губернатор. Избрахме го да говори от наше име.
Вуйчо Гейвин не вдигнал поглед веднага. Прегледал списъка и открил името: Теръл, Бил. Непредумишлено убийство. Двайсет години. Лежи от 9 май 19… Молба за помилване от януари 19… Отхвърлена от управителя С. Л. Гамбръл. Молба за помилване от септември 19… Отхвърлена от управителя С. Л. Гамбръл. Характеристика — размирник. После изправил глава и видял Теръл да излиза от групата и да пристъпя към масата — снажен, едър мъж с изсечено като на индианец мрачно лице, с изключение на белезникавите, жълти очи, и чорлава грива буйна, черна коса, — който закрачил нататък с някаква любопитна смесица от нахалство и раболепие, спрял и без да чака подкана, заговорил с особен, висок, напевен тон, пропит със същата унизителна наглост:
— Ваше благородие, почтени господа, ние прегрешихме срещу бога и човека, но вече изкупихме греха си с нашето страдание. И сега искаме да излезем в свободния свят и да обработваме земята.
Още преди Теръл да довърши думите си, вуйчо Гейвин вече бил на подиума, приведен над стола на губернатора, а губернаторът извърнал дребното си, хитро, пълничко лице и насочил своя загадъчен, проницателен поглед към настойчивия и възбуден вуйчо Гейвин.
— Върнете този човек обратно за минутка — рекъл вуйчо ми, — трябва да говоря с вас насаме.
Губернаторът се втренчил изпитателно във вуйчо Гейвин, марионетките от съвета също не откъсвали очи от него, наблюдавали го абсолютно безизразно, тъй каза вуйчо Гейвин.
— Разбира се, мистър Стивънс — отвърнал губернаторът.
Станал и последвал вуйчо Гейвин, оттеглили се до стената, под решетъчния прозорец, а затворникът Теръл продължавал да стои изправен пред масата, внезапно вирнал глава, иначе абсолютно неподвижен, и светлината от прозореца блеснала в жълтите му очи като две кибритени пламъчета, додето втренчено стрелкал вуйчо Гейвин.
— Господин губернатор, този човек е извършил убийство — започнал вуйчо Гейвин.
Губернаторът изобщо не трепнал.
— Непредумишлено, мистър Стивънс — уточнил той. — Непредумишлено. Като почтени граждани и скромни служители на този щат несъмнено ние с вас трябва да приемем определението, поставено от съдебните заседатели на Мисисипи.
— Не говоря за това — отвърнал вуйчо Гейвин. После ми каза, че изговорил думите си на един дъх, сякаш Теръл щял да изчезне, ако не побърза; каза ми още, че имал ужасното чувство, че този дребен, загадъчен и благовъзпитан мъж пред него е в състояние за секунда само магически да изведе Теръл от обсега на какво да е възмездие с помощта на своята непреклонна воля, амбиция и безнравствено коравосърдечие. — Говоря за Гамбръл и оня малоумник, когото обесиха. Този човек там със сигурност е убил и двамата, така както ако сам бе натиснал спусъка на пистолета и отворил трапа на бесилката.
Лицето на губернатора отново не трепнало.
— Любопитно обвинение, да не кажа сериозно — процедил той. — Естествено, вие разполагате с доказателства…
— Не, но ще ги набавя. Позволете ми да разговарям десет минути с него насаме. Ще получа доказателства от него. Ще го принудя да ми ги даде.