Выбрать главу

Теръл не свалял очи от вуйчо Гейвин, откак той бил произнесъл думата „свободен“, ала сега отново свел поглед.

— Нали? — подканил го вуйчо Гейвин.

— Да, разбирам — отговорил Теръл.

— Добре — рекъл, вуйчо Гейвин. Обърнал се към вратата и повикал надзирателя. — Този път наистина можеш да отключиш.

Върнал се в трапезарията, където губернаторът един по един призовавал престъпниците и им връчвал документите, а щом забелязал вуйчо Гейвин, прекъснал и вдигнал към него гладкото си загадъчно лице. Не дочакал вуйчо Гейвин да заговори.

— Виждам, че сте успели — подметнал.

— Да. Искате ли да чуете?

— Не, драги ми господине, не. Ще трябва да отклоня предложението ви. Дори нещо повече: да ви откажа. — И отново го изгледал, каза вуйчо Гейвин, с онзи радушен израз, насмешлив, почти съжалителен, все пак абсолютно бдителен и любознателен. — Дълбоко съм убеден, че вие никога няма да изоставите надеждата, че бихте могли да промените тази работа. Нали?

Вуйчо Гейвин каза, че не отговорил веднага. Сетне рекъл:

— Да, няма. Значи, ще го пуснете на свобода? Наистина ли?

Тогава съжалението и приветливостта изчезнали от лицето му, разказваше вуйчо Гейвин, което придобило първоначалния си облик: равно, непроницаемо и фалшиво.

— Драги мой мистър Стивънс — подхванал губернаторът. — Вие вече ме убедихте. Ала аз съм само посредник на настоящото събрание — ето гласоподавателите. Мислите ли, че ще успеете да убедите тези господа?

И вуйчо Гейвин каза как обходил с поглед еднаквите лица на марионетките от батальоните на губернатора, седем-осем на брой — батальони, съставени от серийно произведени полковници.

— Не, не мисля — отвърнал вуйчо Гейвин. И си тръгнал.

Наближавало пладне, горещината вече била порядъчна, но той незабавно потеглил към Джеферсън, подкарал през обширната, засенчена в омара от жегата земя, между памука и житата на божиите, от памтивека плодородни, безпощадни поля, които ще надживеят всяка поквара и неправда. Каза, че се радвал на горещината; радвал се, че се поти, та с пролятата пот да изхвърли от себе си дъха и вкуса на мястото, където е бил.