Кармен Рийд
Много гот
Глава 1
— Нилс.
— Да?
— Нищо. Просто пробвам как звучи. Нилс… Нилс — повтори бавно тя, отново отпусна глава на ръката му и усети как всеки миг ще се унесе и ще заспи, нищо че бе ранен следобед. Толкова беше хубаво. Как бе забравила, че е толкова хубаво?
Ив се обърна и се усмихна на широкото лице, покрито с лунички, отпуснало се до нея на възглавницата.
— Ще бъде весело да повторим някой път — предложи, усетила потръпване под стомаха, докато си спомняше най-хубавите моменти.
— Да, с удоволствие — отвърна той с мекия си холандски акцент, който бе основната причина тя да се озове тук.
Мъжът се обърна на една страна и се подпря на лакът, за да я вижда по-добре. Толкова красива, типична англичанка — слаба като хрътка, със съвършен нос, тънки устни, светлоруса коса, оставена прекалено дълга и неподдържана, нокти… може би най-ужасните, които някога бе виждал. Да не би да е копала градината с голи ръце?
Без да каже и дума, Нилс се усмихна и прокара пръст бавно, много бавно от брадичката й до пъпа.
— Много си красива гола — каза възхитено.
— Ти също — отвърна Ив и се приближи до него, за да се притисне. — Сега вече съм сигурна, че си естествено рус — пошегува се и спусна пръст по гърдите му към влажните къдрави косъмчета точно под корема.
Той я прегърна, притисна я силно до себе си и тя усети неволната си въздишка от облекчение. Това вече беше добре. Наистина беше хубаво. Щеше да се оправи. Щеше да продължи напред.
Чу енергично драскане, обърна се, измъкна се от прегръдката и видя една от сивите си котки, разположила се в долния край на леглото, заета да си чеше ухото.
— Значи ще се оправят и проблем няма да има? — попита тя Нилс.
— Една седмица ще им даваш от капките и не би трябвало да има нови проблеми. Надявам се да ми се обадиш, дори да не е заради тях.
Нилс беше нейният ветеринар, добре де, ветеринарят на котките. Познаваха се вече от година. Смееха се и флиртуваха в кабинета му, а два пъти се бе качвала в апартамента над приемната, за да пие чаша силно горещо кафе в елегантна чашка в синьо и бяло. А пък днес за пръв път заедно с котките успя да се промъкне в семплата спретната спалня, която чак сега успя да огледа добре: бели стени, бели чаршафи, шкафове от тъмно дърво, пълни с грижливо подредени книги, дрехи и обувки, а леглото пъшкаше, скърцаше и се клатушкаше доста подозрително целия следобед.
Имаше един голям прозорец с типично мъжки завеси на зелено райе, отвън черешово дърво бе протегнало голи клони. Беше ясен ден в началото на февруари, но слънцето, вмъкнало се през прозореца, успяваше да затопли стаята.
— Южно изложение — каза тя, отдадена на мислите си. — Можеш да отглеждаш най-различни екзотични растения на перваза… люти чушки, доматчета, босилек… мога, ако искаш, да ти насадя, само кажи.
— В саксии ли? — попита Нилс. — Вие, лудите англичанки, с това ли замествате секса, а?
— Не! Понякога правя секс… понякога. От време на време.
Само че един следобед, в който си се отдала на секс след три години пълно затишие, трудно може да се нарече „от време на време“, нали така? Цели три години! Как е възможно?
— Аз съм заето момиче — уточни тя.
— Знам.
— Имам четири деца, двама бивши съпрузи, целодневна работа, две котки, градина, апартамент, който е винаги обърнат наопаки, и стара кола… — Изброи всичко това на пръсти и сви рамене… Като че ли това обобщение можеше да разкрие нещо от бурното й минало. Но пък един нов любовник едва ли би искал да знае подробности за децата и да слуша за тях. Дени бе на двайсет и две, Том току-що навърши двайсет (да не споменаваме отдавна изчезналия им баща), след това беше Ана, на девет, Роби — на две, и баща им Джозеф. Най-трудният от всички. Мъжът, когато бе обичала най-много, най-силно бе желала и най-ожесточено бе отблъснала. Завъртя пръстена на Джозеф, все още на безименния й пръст. Не, един нов любовник едва ли гори от желание да му разказва за бившите.
— Заета си — съгласи се Нилс. — Но много се радвам, че си взе свободен следобед.
— Мислиш ли, че секретарката ти ни подозира? — Преплете крак с неговия и веднага усети странните тръпки между тях.
— Ами, подозира! Аз самият дори не съм си го представял — отвърна той.
— А пък аз се досещах. — Кикотът й прозвуча приятен и гърлен, като покана, че могат да започнат отново.
Устата му, с вкус на кафе, притисна нейната, той я прехвърли върху себе си и Ив усети как желанието му се надига. Иха! Бързо се пали.
„Все едно че караш колело“, изскочиха от подсъзнанието й думите. Може и да бяха минали три години от последния път, но това не се забравя. Езикът му изучаваше места, от които би се засрамила, ако не бе безкрайно възбудена, а той не спираше да я докосва и гали цялата.