Чантата й бе пълна с кърпички, така че бързо избърса сълзите и съумя да стане, да започне да ръкопляска и да се усмихне.
— Те ще се справят заедно, нали? — обади се Джозеф зад нея. Тя се обърна и му се усмихна.
— Да, ще се справят.
— Ти добре ли си? — попита той.
— Добре съм. Наистина — усмихна се Ив и откъсна поглед от него, за да се обърне.
И след това я поде шеметният вихър на сватбата… снимки, хвърляне на конфети, шумът на повече от сто гости, които поздравяваха, говореха и се веселяха. Сред шумотевицата Ив успя да хване Дийпа и Том сами.
— Плака, нали? — попита я Том и я прегърна. — Направо не си спряла.
— Да, скъпи, плаках. Беше толкова красиво.
— Виж ми пръстена! — Дийпа, прегърнала новия си съпруг, й го показа. — Само го погледни! Когато Том го извади от джоба си, за малко не получих удар! Не мога да го сложа на дебелия си пръст, но иначе е страхотен!
Ив погледна протегнатата ръка: три огромни диаманта бяха подредени на фина халка.
— Прелестен е — съгласи се тя… и изобщо не беше по джоба на Том.
— Моля те, кажи ми, че не си похарчил целия депозит за апартамента? — обърна се към него Дийпа и изрече тъкмо думите, които бяха в главата на Ив.
— Ами… не. Трябва да обясня какво стана точно с пръстена… но нали няма да ми се сърдиш. Обещавам после да ви кажа — приключи набързо, тъй като ги нападнаха следващите роднини, за да ги поздравят.
Под тентата Ив гушна Роби и огледа събралото се множество, за да реши с кого да поговори.
— Роби, за малко да забравя, че имах нещо за теб. — Джозеф идваше при тях. Точно сега не искаше да се вижда с него, защото бе все още развълнувана от церемонията.
Той измъкна малко влакче от джоба на сакото си и го подаде на Роби.
— Благодаря ти, татко Джофус.
— Господи — изпъшка Джозеф. — Това име ме кара да се чувствам така, сякаш съм поне на сто години, а не мога да го отуча.
— Горкият татко Джофус — успя да се усмихне Ив.
— Каква прекрасна двойка. — Една от възрастните лели на Дийпа се приближи. — Виж ти, дори облеклото ви си подхожда, а това вашето малко момченце ли е? — Господи, май говореше за тях.
— Да — отвърнаха едновременно. Значи дрехите им си подхождали? Тя погледна кремавия му костюм и реши, че жената е права. Той вече се бе възхитил на роклята й, но отново я огледа.
— Сигурно ви носи толкова много щастие. На колко е?
— На три — отвърна Ив.
— Първото ли ви е?
— Ами!… — Ив се усмихна, защото не знаеше какво да каже. Цялата история, че тя е майката на младоженеца, но двамата с баща му отдавна са се разделили, а същевременно има две деца от Джозеф, но двамата са се разделили, преди Роби да се роди… всичко бе твърде дълго за разправяне и доста объркано…
— Не, имаме и дъщеря — каза Джозеф.
— Но това е чудесно. И момиченце, и момченце. Това е истински късмет. Ще си имате ли още? — Въпросът бе зададен дръзко, както само лелите умеят да питат.
— Ами… ще видим — отвърна Джозеф и така спести допълнителните неудобни въпроси.
— Струва ми се, че Дийпа иска момче — смени темата Ив с надеждата лелята да престане да се занимава с тях двамата.
— О, да. Вижте й формата на корема. Сигурна съм, че ще бъде момче. — Лелята им се усмихна и след това тръгна да си търси по-благодатни жертви.
— Нилс тук ли е днес? — попита Джозеф.
— Не… за съжаление не успя да дойде — излъга Ив. Бе по-лесно да му отговори така, а и не бе сигурна, дали иска Джозеф да разбере, че най-значителната й връзка след раздялата им се бе разпаднала толкова бързо.
— Трябва да си поговорим… може би не точно днес — добави той, докато обхождаше с поглед морето от гости, които тя трябваше да поздрави. — Аз се връщам в Лондон.
— Наистина ли?
— Да… проектите по защита на околната среда — усмихна се той. — Ще ти разкажа всичко… но искам да помислиш и да ми позволиш да вземам децата по две-три вечери през седмицата. Да си делим грижите за тях.
— Ясно. — Господи, та това бе съществена стъпка. Две-три вечери на седмица! Зачуди се дали ще може да го направи, а в същото време се зарадва, че той искаше тази отговорност.
— Ив, ето къде си била! — Нечия ръка я прегърна през кръста и тя се обърна към Джейни. — А, Джозеф, здравей… не сме се виждали цяла вечност. — Джейни се зарадва искрено, когато го видя. — Как си?
Дали Ив си въобрази, или той наистина трепна, когато я видя.
— Разбрах, че ще се жениш.
Когато Джозеф заведе Роби да му сипе сок, Джейни не се сдържа и призна пред сестра си:
— Той е просто невероятен. Много по-хубав е, отколкото го помня.
— Така е — съгласи се Ив. — Разхубавява се с годините. Просто не е честно.